Определение № 10015 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8850/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ (ОДОП) – София, подадена чрез пълномощника му юрк. Мустафа, против Определение №5469/17.05.2024 г. на Административен съд – София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 4879/2023 г., с което е отхвърлена молбата му за изменение на Решение №1635/13.03.2024 г. по същото дело в частта му за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се измени решението по адм. д. №4879/2023 г. по описа на АССГ в частта му за разноските и вместо 9 974.28 лв. да се присъдят в полза на ответника разноски в размер на 11 790.47 лв. Според твърденията на жалбоподателя съдът неправилно е изчислил материалния интерес по делото в размер на 133 107.10 лв. вместо в размер на 178 511.80 лв. и въз основа на него неправилно е определил дължимото на страната юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по частната жалба – „УАЗ София“ ЕООД с ЕИК 205709915 - не изразява становище. Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, а разгледана по същество – неоснователна, поради следните съображения: С Решение №1635/13.03.2024 г., постановено по адм. д. №4879/2023 г., АССГ е отхвърлил жалбата на „УАЗ София“ ЕООД против Ревизионен акт №Р-22221321007489-091-001/06.06.2022 г., в оспорената му част, потвърдена с Решение №1625/13.10.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП – София, в която са му определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди месец 12.2019 г., месец 01.2020 г., месец 04.2020 г., месец 06.2020 г., месец 10.2020 г., от месец 05.2021 г. до месец 07.2021 г. и месец 09.2021 г. ведно с начислените лихви с общ размер на задължението -133 107.10 лв. Присъдил е в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 974.28 лв. Юрисконсултското възнаграждение е в размера по чл. 7, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес в размер на 133 107.10 лв., така както е посочен от съда в диспозитива на неговото решение, и това обстоятелство не се оспорва от частния жалбоподател. Същото е присъдено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, според който на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, като на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. При така установените факти правилно е приел АССГ в мотивите на оспореното определение, че не са налице основания за изменение на решението в частта му за разноските и е отхвърлил молбата на ответника от 29.03.2024 г. Ако според страната съдът неправилно е изчислил размера на установените с РА задължения за ДДС и лихви, който се оспорва от жалбоподателя, то е налице допусната грешка в пресмятането или противоречие между мотивите и диспозитива на решението, представляващи очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК, приложим с оглед препращането в § 2 от ДР на ДОПК. Същата, ако е налице, следва да бъде отстранена по предвидения в закона ред. След като това не е сторено, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в по-голям размер, изчислен въз основа на по-голям от установения от съда материален интерес, е неоснователно. По така изложените съображения оспореното определение на АССГ следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение