Решение № 5701 от 13.6.2022 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по: 1) касационна жалба на Министерство на туризма срещу Решение 2406 от 12.04.2021 г. на Административен съд София-град, по административно дело 8852/2020 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Министерството на туризма срещу Решение РД-02-14-664 от 12.08.2020 г. на ръководителя на Националния орган (РНО) на Програма за трансгранично сътрудничество Дунав 2014 2020 г., с което, на основание чл. 70, ал.1, т. 10 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), му е определена финансова корекция в размер на 19 097,04 лв. от допустимите разходи по договор от 02.10.2018 г. с Българска национална телевизия за нередност за нарушение на чл. 18, § 2 от Регламент (ЕС) 1299/2013 на Европейския парламент и съвета от 17.12.2013 г. относно специалните разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел Европейско териториално сътрудничество и т. 5.6.1. Обществени поръчки, Основни принципи от Насоките за контрол по Програма Дунав. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е нарушил съществено изискванията на чл. 171 АПК като не е проявил активност да насочва страните, за да осигури пълното и точно изясняване на спора от фактическа страна, не е разпределил правилно тежестта на доказване, а приетите доказателства не са обсъдени съвкупно и съдът не е направил генерален извод, какво приема за установено от фактическа страна и въз основа на какви доказателства. Счита, че съдът не е изложил последователни и логични съждения относно фактите и това е довело до неверни фактически констатации и съответно до неправилни правни изводи. Обосновава, че РНО е допуснал нарушение на чл.6, ал.1 АПК, което не е отчетено от съда, както и неправилно приложение на материалния закон относно твърдяната нередност. Счита, че не са налице основания за определяне на финансова корекция, а обратният извод на съда не съответства на събраните по делото доказателства и закона. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспореното Решение РД-02-14-664 на ръководителя на Националния орган. Претендира и присъждане на сторените в съдебното производство разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба ръководителят на Националния орган (РНО) на Програма Дунав 2014 2020 г., счита същата за неоснователна. В отговор по касационната жалба, излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за законосъобразност на оспорения акт. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски, за юрисконсултско възнаграждение. 2) Частна жалба от ръководителя на Националния орган на Програма за трансгранично сътрудничество Дунав 2014-2020 срещу Определение 4557 от 21.06.2021 г. на Административен съд София-град по административно дело 8852/2020 г. С обжалваното определение съдът на основание чл. 248 ГПК във вр. чл. 144 АПК се е произнесъл по искане на РНО за изменение на съдебното решение в частта на разноските като е оставил без уважение молбата му от 28.04.2021 г. относно присъждането на разноски за превод на документи в размер 522,60 лв. Частният жалбоподател намира обжалваното определение за незаконосъобразно. Обосновава, че преводът на представените доказателства е направен именно за нуждите на съдебното производство, доколкото административното производство по Програма Дунав се осъществява на английски език и нито органът, нито страните в административното производство имат нужда от превод. Направеният превод е направен с оглед задължението по чл. 170 във вр. чл. 185 ГПК във вр. чл.144 АПК, поради което разходите за него представляват съдебни разноски и същите следва да бъдат възложени съгласно правилата на чл. 143 АПК на съответната страна с оглед изхода на правния спор. Моли съда да отмени обжалваното определение, а по същество да присъди и претендираните разноски за превод на документи. Ответникът по частната жалба Министерство на туризма, в писмен отговор счита същата за неоснователна. Обосновава, че съдът правилно е приложил чл. 14, ал.1 и 3 АПК и законосъобразно е заключил, че в случая направените разноски за превод не се включват в кръга на съдебните такива и съответно следва да остават в тежест на направилата ги страна. Моли съда да остави в сила обжалваното определение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и не ангажира становище по частната жалба. Касационната и частната жалба са допустими подадени са от надлежни страни, в установения от закона срок и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционният съд е провел две съдебни заседания, в които са участвали процесуални представители и на двете страни. Съдът е осигурил възможност и на двете страни да представят доказателства в защита на тезите си. Доказателствената тежест е разпределена правилно с разпореждане от 16.10.2020 г. при насрочването на делото за първо съдебно заседание като същото е връчено на страните. Не се установява нарушаване на съдопроизводствените правила във връзка със събирането на доказателства и установяване на обективната истина по спора. Съдът правилно е установил, че по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 02.06.2017 г. партьор-бенефицииер е и Министерство на туризма, който реализира дейностите о проекта (DTP-PAC1-PA3), свързани с туризма във връзка с осъществяването на стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион. Министерството на туризма в рамките на одобрения бюджет получава одобрение за незначителни промени по проекта, свързани с разходите за публичност и касаещи закупуването на рекламно време от Българска национална телевизия (БНТ). Дейността е одобрена със следния предмет: Закупуване на рекламно време от Българска национална телевизия за 10 000 евро и следната обосновка Времето за реклама ще бъде и използвано за възпроизвеждане на рекламни видеоклипове за страните от Дунавския регион, показващи тяхното културно и наследство и туристически потенциал. Планираме всяка държава да представи едноминутно видео, което да бъде излъчено по националната телевизия в дните преди Годишния форум в София през октомври 2018 г. Съдът установява, че за реализирането на тази дейност Министерство на туризма иска оферта от БНТ за закупуването на рекламно време, след получаваното, на която успешно е премината и процедура по предварителен финансов контрол, а на 02.10.2018 г. е сключен договор за изпълнение на дейността. Договорът за изпълнение е с предмет: Предоставяне на програмно време е ефира на БНТ за излъчване на имиджови клипове, представящи регионални забележителности, културното богатство и туристическия потенциал на държавите включени в Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Дейността е изпълнена в срок и отчетена. Съдът е установил правилно и началото на административното производство по администриране на нередност, уведомяването на Министерство на туризма за установената нередност, протичането на производството по издаването оспорения акт, събрал е и доказателства за компетентността на издателя на акта. При пълно и точно установени факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на правилното приложение на материалния закон съдът е започнал анализа си от трите елемента на нередност, като е изходил от легалната дефиниция, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1983/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), като приема, че Министерство на туризма има качеството на икономически оператор, осъщественото от него е нарушение на правото на Съюза може да нанесат вреда на бюджета на Съюза. Последователно обосновава, че РНО правилно е издирил и приложил материалния закон като чл. 70, ал.1, т.10 ЗУСЕСИФ му дава права на определи финансова корекция за нарушение за европейското или националното законодателство, извършено във връзка с реализацията на проект по програмите за териториално сътрудничество, в който Република България участва в периода 2014-2020, какъвто е разглеждания случая. Приема, че при безспорната установеност, че партьорът-бенефициер е поканил за предоставяне на оферта само БНТ и при изричното правило на т.5.6.1. Обществени поръчки, Основни принципи от Насоките за контрол на Програма Дунав за събиране на три оферти, то е налице нарушение на чл. 18, § 2 и 3 от Регламент (ЕС) 1299/2013 и съответно нередност по чл. 70, ал.1, т. 10 ЗУСЕСИФ, за която правилно РНО е определил финансова корекция по основание и размер. Въз основа на горното първоинстанционният съд е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е установил всички факти, включени в предмета на доказване чрез събиране на достатъчно допустими, относими и необходими доказателства. И двете страни в производството са имали равна възможност да представят доказателства в защита на твърденията си и да се запознаят с представените от насрещната страна. Не са налице неизяснени факти или обстоятелства от предмета на спора, които да препятстват възможността съдът да се произнесе по същество. Първоинстанционният съд ясно е изложил фактическата обстановка, която приема за доказана като включително в скоби в мотивите си е посочил доказателствата, въз основа на които прави съответните изводи. С оглед посоченото, неоснователен е доводът на касатора за допуснати от съда съществени процесуални нарушения на чл. 171 АПК и установяване на обективната истина. Предметът на спора е изяснен в пълнота при спазване на процесуалните правила за събиране и преценка на доказателствата. Касаторът сочи още като касационна основание неправилно приложение на материалния закон, който се явява основателен. След като правилно и пълно е установил фактите по спора, съдът е следвало да прецени, деянието на бенефициера (Министерство на туризма), посочено от РНО, осъществява ли нарушение на Европейското или на свързаното с него национално право относно разходването на публични финансови средства, което да представлява основание за определяне на финансова корекция, на основание чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, посочена като правно основание за издаването на оспорения акт. Административният орган издател на акта, сочи като конкретна нарушена норма от правото на Европейския съюз чл.18, § 2 и 3 от Регламент 1299/2013, във връзка с т. 5.6.1 Насоките за контрол на Програма Дунав Чл. 18, § 2 от Регламент 1299/2013 делегира компетентност на държавите членки да определят допълнителни правила за допустимост на разходите. Чл. 18, § 3 от Регламент 1299/2013 сочи, че В случаите, които не са уредени от правилата за допустимост, определени по силата на или на основание на членове 65 71 от Регламент (ЕС) 1303/2013, Регламент (ЕС) 1301/2013, на делегирания акт, посочен в параграф 1 от настоящия член, или на правилата, установени съвместно от участващите държави-членки съгласно параграф 2 от настоящия член, се прилагат националните правила на държавата-членка, в която са извършени разходите. Следователно на първо място, бенефициерите (в конкретния случай Министерство на туризма) не са пряк адресат на чл. 18, § 2 и § 3 от Регламент 1299/2013 и второ, нито една от посочените разпоредби не съдържа конкретно правило за поведение, поради което не може да се свърже с конкретен състав на нарушение на правото на Европейския съюз. Действително чл. 18, § 2 от Регламент 1299/2013 предоставя компетентност на държавите членки (в случая с програмите за трансгранично сътрудничество на държавите, участващи в съответната програма) да определят допълнителни правила за допустимост на разходите. В конкретния случай е доказано, че те са приели Насоки за контрол на Програма Дунав, в които е заложен, с цел хармонизиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки на ниво програма, праг от 5 000 евро (без ДДС) като за поръчки над тази стойност и под националните прагове се прилага правилото за минимум три оферти, освен в случаите когато националното право предвижда по-строги правила, то се прилагат последните (т. 5.6.1). РНО твърди именно нарушение на това правило от Насоките и сочи, че е безспорно доказано, тъй като Министерство на туризма не е събрало три оферти преди да сключи договор за предоставяне на рекламно време с БНТ. В случая нито административният орган, нито първоинстанционният съд не са съобразили предмета на дейността, за която е сключен договора за изпълнение. Предметът на дейността е одобрен по проекта като Закупуване на рекламно време от Българска национална телевизия на определена стойност. При съобразяване на това обстоятелство, че в предмета на конкретната дейност е посочен изпълнителят на същата, то е логически неоправдано, нито житейски, нито правно, да се очаква да се търсят повече оферти, освен от посочения изпълнител, както е постъпил и бенефициерът. Следователно в случая правилното на т. 5.6.1. от Насоките за контрол на Програма Дунав е неприложимо поради несъвместимост с предмета на одобрената дейност по проекта. Освен това, нито РНО, нито първоинстанционният съд са съобразили, че хипотезата на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ изисква в специален закон да е определено нарушението, което ще попада в приложното поле на нормата. Към датата на издаване на оспорения акт законодателят не е определил такива нарушения. Следователно неправилен е изводът на съда, че нарушението на изискването по т. 5.6.1 от Насоките за контрол на Програма Дунав - несъбиране на три оферти за дейности на стойност над 5000 евро (без ДДС), попада в правната квалификация на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ. В закона липсва препратка, че нарушение на нормите за допустимост на разходите, определените при делегацията на чл. 18, § 2 от Регламент 1299/2013 ще се считат за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, без такова препращане т. 10 не би могла да бъде годно правно основание за определяне на финансова корекция. Посоченото е в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз, която изрично сочи: "правната уредба да бъде ясна и точна, така че правните субекти да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях" решение от 3 юни 2008, Intertanko, С-308/06, EU: C: 2008: 312, точка 69. Както и че това изискване "се налага с особена строгост, когато се касае за акт, който може да съдържа финансови последици, за да се даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с точност с обхвата на задълженията, наложени им от него" - решение от 22 януари 1994 г., Opel Austria v Council, Т-115/94, EU: T: 1997: 3, точка 124 и цитираната там практика, приложима mutatis mutandis. Налага се извод, че докато законодателят не е обвързал нередността по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ с конкретно нарушение, то не би могло да бъде годно правно основание за определяне на финансова корекция. Като е достигнал до противоположния извод и е отхвърлил жалбата на Министерство на туризма, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При изяснени относими факти следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което Решение РД-02-14-664/12.08.2020 г. на РНО на Програма за транснационално сътрудничество Дунав следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. При този извод на спора, частната жалба на РНО срещу Определение 4557 от 21.06.2021 г. на Административен съд София-град по административно дело 8852/2020 г., с което на основание чл. 248 ГПК във вр. чл. 144 АПК е отхвърлено искане за изменение на съдебното решение в частта на разноските е неоснователно. Разноски в случая следва да се присъдят в полза на Министерство на туризма. Касаторът Министерство на туризма, е направил искане за присъждане на разноски. Искането е своевременно направено и основателно предвид изхода на спора. На основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството - юридическото лице, в чиято структура е органът издател на акта, да заплати на касатора Министерство на туризма направените за две съдебни инстанция разноски. Последните са доказани, както следва - 153,41 лева държавна такса за завеждане на административни дело пред Административен съд София-град, 152,78 лева за държавна такса за завеждане на касационна жалба пред ВАС. Министерство на туризма е било представлявано и пред двете съдебни инстанции от надлежно упълномощен юрисконсулт, на когото следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от по 150 лв. за всяка инстанция, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Общо дължимите разноски възлизат на 606, 19 лв. (шестстотин и шест лева и деветнадесет стотинки).