Определение № 43 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 827/2012 г.

Постъпила е молба от адвокат В. - в качеството му на процесуален представител на Общински културен институт „Театър С.”,представляван от директора К.–ответник по касация, с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС определение № 1366 от 30.11.12г.,като бъдат присъдени направените разноски съобразно представения договор за правна помощ от 10.07.12г. в размер на 650.40лв.за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Противната страна,която е уведомена на основание чл.248 ал.2 от ГПК- с нарочна молба с вх.№ 1530 от 13.02.13г. изразява становището си за неоснователност на направеното искане. Счита,че молителят не е доказал реално заплащане на разноски,защото в представения договор претендираната сума е посочена само като договорена, но не и като заплатена и не са представени фактура, удостоверяваща реално плащане и списък на разноските по чл.80 от ГПК. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба,като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира искането за неоснователно поради следното: С определение № 1366 от 30.11.12г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение от 12.03.12г.по в.гр.д.№ 12585/11г.на Со-фийски градски съд.По своевременно направеното/с отговора на касацио-нната жалба/ искане за присъждане на разноски-съдът не се е произнесъл. Съгласно чл.78 ал.3 и 4 от ГПК – на ответника се дължат направените от него разноски делото съобразно отхвърлената част от иска. В случая – не се представят доказателства,от които да се направи извод,че претендираните с настоящата молба за адвокатско възнагражде-ние пред касационната инстанция – са реално направени.Това е така, защото в представения към отговора договор за правна помощ от 10.07.12г. адвокатското възнаграждение в размер на 650.40лв.е посочено само като договорено,а за плащането е отразено,че ще стане „по банкова сметка на довереника съгласно издадена фактура”.По делото такава фактура или други доказателства за плащане- не са представени. При тези факти – искането на ответната страна за присъждане на разноски се явява недоказано и поради това искането за допълване на постановеното определение е неоснователно,поради което, Върховен касационен съд ,състав на Трето отделение