Определение № 692 от 11.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 618/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] -[населено място], [община] срещу Определение № 601 от 3.V.2010 г. по ч.гр.д. № 420/ 2010 г. на П. апелативен съд, с което е отменено Определение №262 от 17.ІІ.2010 г. по т.д. № 72/ 2010 г. на П. окръжен съд и е постановено друго, с което е оставено без уважение искането на [фирма] -[населено място], [община] за обезпечение на предявените срещу [фирма] -[населено място] искове по т.д.№ 72/2010 г. на ПОС, чрез спиране изпълнението на изп.д.№ 1413/2009 г. на ЧСИ № 758, с оплакване, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В Уточняваща жалба жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като въззивният съд за първи път се е произнесъл по искането за обезпечение, евентуално излага и основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място], П. обл. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва допустимостта на частната жалба, излага и съображения за неоснователност на жалбата по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на искове, каквото обезпечение е отказано, намира, че частната жалба е недопустима, по следните съображения: С обжалваното определение по изложените съображения е отменено първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на искове и е постановено друго,с което е оставено без уважение искането за обезпечение на предявените искове. Определението на въззивния съд по молбата за обезпечение по чл. 389 и сл. ГПК не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК - не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. В този смисъл е ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. от 21.VІІ.2010 г. по тълк.д. №1/2010 г. По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на страните налице ли са основания за допускане на касационно обжалване, както и тези по същество на частната жалба. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение