Решение № 9317 от 21.10.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Ямбол, чрез представител М.Караиванова началник отдел Правни дейности против решение 37 от 02.03.2022 г., постановено по адм. дело 336/2021 г. по описа на Административен съд - Ямбол. С обжалваното решение по протест на прокурор от Районна прокуратура Ямбол са отменени разпоредбите на чл.13.1, чл.13.2, чл.60.1, чл.71 и чл.71.1, изр.първо от Правилника за организацията и дейността на общински съвет Ямбол, неговите комисии и взаимодействието им с общинската администрация на община Ямбол. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл.209, т.3 от АПК. Жалбоподателят счита че е налице противоречие в мотивите на решаващия съд / на стр.3 и стр.4 от решението/, което препятства да бъде установено действителната му воля; че съдът не е съобразил разпоредбата на чл.6, т.1 от Европейската харта за местно самоуправление, в съответствие с която на Председателския съвет са възложени единствено консултативни функции, както и че не са обсъдени възраженията и доводите на Общински съвет Ямбол. Посочва, че оспореното решение е необосновано, поради нарушаване на логическите и общоизвестни правила при преценка на доказателствата и формирания краен извод за незаконосъобразност на оспорените разпоредби от Правилника на ОбС-Ямбол. Иска се от съда да отмени атакуваното решение и се отхвърли като неоснователен протеста на прокурор от Районна прокуратура-Ямбол. Претендират се и направените по делото разноски, изразяващи се в заплатена Д.Т. и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Районна прокуратура-Ямбол не се представлява по делото и не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита за неоснователно възражението на касатора, че Председателския съвет има само помощни и консултативни функции и подпомага работата на председателя на ОбС, без да изземва правомощията на други органи или други структурни звена. Обобщава, че атакуваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Производството пред Административен съд-Ямбол се е развило по протест на прокурор от Районна прокуратура-Ямбол с оспорване разпоредбите на чл.13.1, чл.13.2, чл.60.1, чл.71 и чл.71.1, изр.първо от Правилника за организацията и дейността на общински съвет Ямбол, неговите комисии и взаимодействието им с общинската администрация на община Ямбол, последно изменен с Решение XII-20/14.09.2020г. на Общински съвет-Ямбол. Съдът е посочил, че оспореният акт на ОбС-Ямбол е постановен от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност по чл.21, ал.2 от ЗМСМА и в изискуемата писмена форма. С обжалваното решение протестираните разпоредби от Правилника са отменени като незаконосъобразни и противоречащи на ЗМСМА по съображенията че: в състава на ОбС не е предвидено да съществуват други органи и с правилник по прилагане на закона не може да се доразвива същия и да се създават допълнителни структури със самостоятелни или дублиращи правомощия; на Председателския съвет са дадени правомощия, при което същия действа като самостоятелен орган съгласието му е задължително при организиране на международните връзки на ОбС и за поправка на явни фактически грешки в приети актове, т.е въвеждането на допълнително ограничително условие относно дейността и самостоятелността на ОбС при вземане на решения, което не е предвидено в закон, се явява в пряко противоречие с нормативен акт от по-висока степен; Председателският съвет е снабден със собствена компетентност, с правомощия, които не са предвидени в чл.21, чл.23, чл.24, ал.2, чл.25, чл.29а, чл.48 и сл. ЗМСМА, което е в пряко противоречие с норми от по-висок ранг. Направен е и извода, че както конституирането на Председателския съвет, така и оправомощаването му със самостоятелни или дублиращи функции не намира опора в ЗМСМА, поради което съществуването му в тази вид и вменените му права и задължения са незаконосъобразни. Върховният административен съд - трето отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но частично неправилно. Създаването на Председателски съвет не може да се приема за незаконосъобразно, само защото не е предвидено в ЗМСМА съществуването на такъв съвет. Изрично с чл. 21, ал. 1, т. 1 от същия закон, е дадено право на общинския съвет да създава постоянни и временни комисии и да избира техните членове. Самото създаване на Председателски съвет не е в разрез със законодателството, тъй като по своя характер представлява помощна структура към нормативно установен орган, каквито са и постоянните и временните комисии. Председателският съвет безспорно може да бъде приравнен на тях, като съществен въпрос е какви функции и правомощия са предоставени на този "орган" и дали тези функции не принадлежат на друг орган, съгласно предвижданията на нормативен акт от по-висока степен. Разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА определя кръга на въпросите, които могат да бъдат уредени с правилника на общинския съвет, като изрично посочва, че те се отнасят до "... организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация". Ето защо следва да се прави преценка на всяка атакувана норма от Правилника за възложените функции на Председателския съвет и да се преценява противоречи ли тя на нормативен акт от по-висока степен. Настоящата касационна инстанция не споделя изводите на административния съд за незаконосъобразност на нормите на чл.13.1, чл.13.2 и чл.71.1, изр.първо от Правилника. Атакуваната разпоредба на чл. 13.1 от Правилника предвижда, че председателят на общинския съвет се подпомага от Председателски съвет, който се състои от председателя на ОбС, заместник-председателя/и/ на ОбС, председателите на постоянните комисии и председателите на група съветници или представител на ръководството на съответната група съветници. Няма законова пречка с норма от правилника да се урежда участието на председателя на общинския съвет и заместник-председателите в Председателския съвет, който няма управленски или разпоредителни правомощия, а само помощни функции във връзка с дейността на съвета - да подпомага председателя на ОбС. Съгласно чл.13.2 от Правилника, председателят на ОбС свиква Председателския съвет за консултации по изработването на проекти за дневен ред на заседанията на ОбС и проекти за шестмесечни планове за работата му, както и по други въпроси от дейността на ОбС. Председателският съвет се ръководи от председателя на ОбС. На заседанията на Председателския съвет се води протокол, който се подписва от всичките му присъствали членове. Норми уреждащи състава /чл.13.1 от Правилника/ и начина на свикване и ръководене на този съвет /чл.13.2 от Правилника/ не са незаконосъобразни.