Определение № 48 от 06.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 2546/2015 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба вх.№ 257/11.01.17г. от Г. Т. К. и С. С. К., [населено място] за изменение на решение № 206/16.12.16г. по т.д.№ 2546/15г. в частта за разноските. Молителите поддържат, че с поведението си (чрез обжалване и/или оспорване и други действия) не станали повод за произнасяне от Пловдивския апелативен съд „свръх петитум” и съответно не са станали причина [фирма] да направи разноски за държавна такса и адвокатски хонорар пред ВКС. Молят решението да се измени в частта за разноските за сумата от 11798,99 лв., като се остави без уважение претенцията на банката за присъждане на разноски пред ВКС. Ответникът [фирма] оспорва молбата. Възразява, че претендираните разноски за първоинстанционното и касационното производство правилно са определени от състава на ВКС, тъй като са включени в списъка по чл.80 ГПК и са представени доказателства за заплащането им. Изложени са възражения, че на ответниците по касационната жалба не е следвало да им бъдат присъждани разноски, както и е заявено искане за обезсилване на разпореждане от 17.01.17г. по т.д.№ 37/14г. на Окръжен съд [населено място] за издаване на изпълнителен лист в полза на молителите за сумата от 621,23 лв. Настоящият състав на ВКС констатира следното: При разпределяне на отговорността за разноските съставът на І т.о. е определил разноските, дължими на касатора [фирма], в размер на 11798,99 лв. съразмерно на уважената част от исковете при представен списък по чл.80 ГПК за разноски от 11266,48 лв. за първоинстанционното производство и 3707,31 лв. за касационното производство – общо 14973,79 лв. С касационната жалба на [фирма] се атакува изцяло въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 527/19.12.14г. по т.д.№ 37/14г. на Окръжен съд – Смолян и са отхвърлени предявените искове за сумата от 94009,06 евро главница и 25295,41 евро лихви. С определение № 398/13.05.16г. ВКС е допуснал касационно обжалване на решение № 175/19.05.15г., постановено по т.д.№ 192/15г. от Пловдивския апелативен съд, в частта, с което след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен искът за признаване за установено съществуването на вземане за главница в размер на 94009,06 евро и не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта за отхвърляне на иска за признаване за установено съществуването на вземане за договорна лихва в размер на 25295, 41 евро. С решение № 206/16.12.16г. по т.д.№ 2546/15г. е обезсилено въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявеният иск за признаване за установено съществуването на вземане за главница в размер на 94009,06 евро ведно със законната лихва от 26.04.13г., в която част е прекратено производството по делото. Съгласно разпоредбата на чл.296, т.3 ГПК с постановяването на определение № 398/13.05.16г. на ВКС е влязло в сила въззивното решение за отхвърляне на иска за признаване за установено съществуването на вземане за договорна лихва в размер на 25295, 41 евро, а с решение № 206/16.12.16г. на ВКС е влязло в сила първоинстанционно решение № 527/19.12.14г. по т.д.№ 37/14г. в частта за признаване за установено, че съществува вземане, обективирано в заповед № 438/10.05.13г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 367/13г. на Районен съд [населено място], произтичащи от договор за банков кредит от 03.06.08г. за главница в размер на 94009,06 евро ведно със законната лихва от 26.04.13г. С решението на ВКС е разпределена отговорността за разноските не само за касационното, но и за първоинстанционното производство, след като с въззивното решение е отменен изцяло първоинстанционният съдебен акт. С определението, постановено по реда на чл.288 ГПК, ВКС не се произнася по отговорността за разноските предвид на допуснатото касационно обжалване на част от въззивното решение. В този смисъл на касатора се дължат разноски върху уважената част от исковете с влизане в сила на първоинстанционно решение в частта за уважаване на иска за главницата в размер на 94009,06 лв. С оглед на изхода от спора пред ВКС и съгласно чл.78, ал.1 ГПК на касатора се дължат разноските за касационното производство, като не е налице хипотезата по чл.78, ал.2 ГПК. Обстоятелството дали ответниците по касационната жалба са станали повод за постановяване на недопустимо въззивно решение, не подлежи на преценка при произнасяне по разпределението на отговорността за разноските, след като не е предвидена възможност за освобождаване от държавни такси в случаите на поправка по реда на инстанционния контрол на грешки на съда, както и поради липсата на признание по смисъла на чл.78, ал.2 ГПК от страна на ответниците по жалбата. По тези съображения отговорността за разноските е разпределена правилно, като на касатора е присъдена сумата от 11798,99 лв., която включва изцяло дължимите от ответниците разноски за трите съдебни инстанции. Възраженията на молителя относно присъдените на ответниците разноски в размер на сумата от 621,23 лв. не следва да се разглеждат поради липса на подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК молба от [фирма] за изменение на решението в частта за разноските, както и не подлежи на обезсилване разпореждането от 17.01.17г. за издаване на изпълнителен лист за разноските в полза на ответниците. На 10.02.17г. [фирма] е депозирала частна жалба срещу разпореждането от 17.01.17г., която следва да се администрира от първоинстанционния съд и да се изпрати по компетентност на съответния въззивен съд за разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд