Решение № 3840 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5462/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Район Оборище Столична община срещу Решение 2246/04.04.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело 8692/2022 г., с което е отменено издаденото от него Разрешение за строеж 28/30.08.2022 г. за обект Преустройство, обединяване и промяна на предназначението на Магазин за плодове и зеленчуци и Кафе и бърза закуска в Кафе в жилищна сграда, самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 68134.402.108.1.9 и 68134.402.108.1.10 по кадастралната карта на гр. София, административен адрес: [улица], гр. София, с възложители А. Москов и М. Иванова. Касаторът претендира разноски за настоящото производство. Ответниците Етажна собственост на сградата на [улица], гр. София, С. Райчева, Р. Ковачев, В. Райчева, И. Нинова, В. Петрова, А. Младенова, В. Цолов, Т. Гюлиян и К. Цолова изразяват становище за правилност на атакуваното решение. Претендират присъждането на разноски по делото. Ответниците А. Москов и М. Иванова не са взели участие в касационното производство. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима и основателна. Оспореното разрешение за строеж е издадено на основание чл. 148, ал. 1 и 2 и чл. 38, ал. 5 ЗУТ, а съгласно чл. 185, ал. 1, т. 7 ЗУТ не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато преустройството се извършва при тези условия. Чл. 38, ал. 5 ЗУТ предвижда, че самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 24 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Следователно, изискванията към издадения в посочената хипотеза административен акт са да не се допуска наднормено шумово или друго замърсяване, да не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и да не се променя предназначението им, да не се изменят съществено общите части на сградата, както и да се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос. Ако не са налице тези условия, се спазва изискването на чл. 185, ал. 2 ЗУТ преустройството може да се допусне след решение на общото събрание на собствениците и необходимото съгласие по разпоредбата. Неправилно от материалноправна страна е заключението на съда за незаконосъобразност на административния акт, тъй като съгласно чл. 148, ал. 7 ЗУТ разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. Съдът е изложил мотиви за извършен от възложителите незаконен строеж, визиращи преждевременно осъществяване на строително-монтажните работи по заявеното преустройство на помещенията в хода на административното производство по издаване на строителните книжа. Компетентността да се установява незаконно строителство принадлежи на органите по контрол на строителството, а не на съда. При липсата на висящи административни производства по чл. 225а ЗУТ или на изрична заповед за премахване на осъществени от възложителите строежи в имота им към момента на издаване разрешението за строеж, съдът не може инцидентно в настоящото производство да направи обвързваща констатация за реализиран незаконен строеж. Правомощията на съда в хипотезата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ се ограничават до зачитането на факта на образувано производство или на действието на влязъл в сила административен акт, разпореждащ премахването на строеж. В постановения съдебен акт не е следвало да се обсъждат задълженията на административния орган за издаване на нарочна заповед при установяване на незаконно строителство, тъй като този въпрос попада извън предмета на делото. Според представената с преписката кореспонденция между възложителите и административния орган, в резултат на постъпили сигнали за извършване в имотите на възложителите на ремонтна дейност са направени проверки на 26.05.2022 г. и 01.06.2022 г., при които е установено преждевременно осъществяване на строително-монтажните работи по преустройството на двата самостоятелни обекта в сградата преди приключване на административното производство по одобряване на инвестиционните проекти и издаване на разрешение за строеж, но по делото не се представят съставени по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ констативни актове. От административния орган е отправено писмо РОБ22-ЕВ00-357-(2)/09.06.2022 г. до възложителите с указания за преустановяване на всички строително-монтажни работи и премахване на изпълнени канализационни инсталации в чужда собственост. При проверка на 16.06.2022 г. и от получени писма по електронната поща, органът установява, че са изпълнени всички указания по предходното писмо и на място не се извършват строително-монтажни работи (вж. писмо-кореспонденция изх. към РОБ22-ЕВ00-357-(9)/14.07.2022 г. и следващи писма), поради което приема, че не са налице основания за предприемане на последващи действия по случая. От изходящите дати на писмата по преписката произтича, че към момента на издаване на разрешението за строеж 30.08.2022 г., процедурата по сигнали за незаконно строителство е прекратена. Дори писмо РОБ22-ЕВ00-357-(2)/09.06.2022 г. с указанията до възложителите условно да се приеме за издаден по реда на чл. 225а ЗУТ акт, самият орган в по-късна кореспонденция отбелязва, че осъщественото строителство е било премахнато, с което се преодолява изискването на чл. 148, ал. 7 ЗУТ незаконните строежи да са премахнати или узаконени. Неправилен и необоснован е и правният извод на съда за незаконосъобразност на разрешението поради отсъствието на проверка от административния орган за възможно допускане на наднормено шумово или друго замърсяване. Изразената от съда позиция е в противоречие с доказателствата, вкл. заключението на вещото лице по въпроса. Такива предвиждания безспорно липсват в одобрените инвестиционни проекти или изготвения към тях комплексен доклад. Самата законова разпоредба на чл. 38, ал. 5 ЗУТ поставя като условие да не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване, което е отрицателен факт и по тази причина на доказване подлежи противостоящият му положителен факт. Освен това, според т. III.3 до т. III.5.2 от представения с административната преписка Комплексен доклад 16/10.04.2022 г. за оценка за съответствие със съществените изисквания към строежите на инвестиционен проект по чл. 141, ал. 1 и чл. 142, ал. 1 и ал. 6, т. 2 ЗУТ, проектното решение отговаря на нормативните изисквания за опазване на здравето, живота на хората и тяхното имущество, не предполага отделяне на вредности в процеса на експлоатация, лисват радиоактивни, йонизиращи и ултравиолетови лъчи, постигнато е поддържане на нормативните параметри за микроклимат температура, влажност и движение на въздуха, не се предвиждат санитарно-хигиенни зони и шумът и вибрациите ще бъдат в допустимите норми. По повод на евентуалното допускане на шумово или друго замърсяване с одобрените инвестиционни проекти, съдебно-техническата експертиза (отговор на въпрос 4) не установява такова предвиждане. Промяната в предназначението на двата обекта от магазин за пакетирани хранителни стоки, плод зеленчук и кафе и бърза закуска в кафе за новообразувания, също не предпоставя изменение в допустимото шумово или друго замърсяване, доколкото и единият от обектите вече е бил с предназначение кафе. По делото не са налице доказателствени източници, от които може да се формира извод в обратната насока. Съжденията на съда за нарушение на разпоредбата на чл. 185, ал. 1, т. 4 ЗУТ са по съществото си немотивирани и направени при неизясненост на фактите. При изводите на съда, отричащи нарушения по чл. 185, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУТ, главният спорен въпрос е за спазването на изискването по т. 4 вътрешните инсталации да се свързват с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос, чието установяване е от технически характер. Това му естество изисква използването на експертни познания чл. 195, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, с помощта на които да се формират фактическите изводи на съда при проверката за приложимост на специалния режим по чл. 38, ал. 5 ЗУТ. В случая на вещото лице е поставена задача (въпрос 2) да изследва преминаването на предвидените с одобрените инвестиционни проекти инсталации и съоръжения през общи части и засягане по друг начин на общи части на сградата. При така зададен въпрос, предмет на изследване са фактите в приложното поле на чл. 185, ал. 1, т. 5 ЗУТ, а той не е сред изброените в чл. 38, ал. 5 от закона. Констатациите на експерта за свързването на вътрешната канализационна мрежа на новообразувания обект с разположения в общи части на сградата хоризонтален канал, както и преминаването през общи части на сутерена за свързване с уличната мрежа, необосновано са послужили за аргументация на формирания правен извод за неизпълнение на изискването по чл. 185, ал. 1, т. 4 ЗУТ. При невъзможност да отговори категорично на поставения въпрос, съдът е трябвало да назначи вещо лице по свой почин чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК, което конкретно да изследва дали съобразно одобрените инвестиционни проекти вътрешните инсталации се свързват с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос. Фактическите констатации на тази техническа експертиза обуславят и заключението при условията на чл. 38, ал. 5, изр. второ във връзка с чл. 185, ал. 2 ЗУТ за издаването на разрешението за строеж изисквало ли се е решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, както и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части - съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите. Изложеното мотивира отмяната на съдебното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, при спазване на дадените от касационната инстанция указания. Процесуалният етап от развитието на делото изключва необходимостта от произнасяне на ВАС по присъждане на разноските в настоящото производство. Този въпрос ще бъде решен от първоинстанционния съд арг. чл. 226, ал. 3 АПК.