Определение № 692 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 594/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК, образувано по частна жалба на М. Я. М. от [населено място] срещу определение №1191 от 27.06.2011г по ч. гр.д. № 2092/2011г на Софийски апелативен съд ,с което в производство по чл. 274 ал.1 т.2 от ГПК вр чл. 402 ал.2 от ГПК е обезсилено определение от 02.05.2011г по гр.д. № 6141/2010г на СГС и е прекратено производство по чл. 402 от ГПК поради липса на легитимация за молителя, поискал по този ред отмяна на допуснато чрез спиране на съдебно изпълнение обезпечение по гр.д. № 6141/2010г на СГС ,без да е страна в исковия и обезпечителен процес. В изложение жалбоподателят поддържа, че по въпроса за лицата, които са легитимирани да искат отмяна на допуснато обезпечение, даденото от въззивния съд разрешение противоречи на съдебната практика ,която цитира ( опр. № 365/2008г ч. гр.д. № 1254/2008 V г.о, опр.№ 20/2008г гр.д. № 84/2001г на Бургаски АС). Сочи се основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, както и този по т.3 от цитираната норма,предвид погрешни виждания по прилагането на чл. 402 от ГПК. Ответникът по частната касационна жалба И. П. И. е изразил становище,че касационнен контрол не следва да се допуска по същество.От своя страна цитира съдебна практика на ВКС по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, с която обжалваното определение е съобразено. Върховен касационен съд ,състав на ІІІ гр. отделение, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима. Обжалваното определение е въззивно, а не преграждащо по смисъла на чл.274 ал.2 във вр. ал.1 т.1 от ГПК. Обстоятелството, че Софийски апелативен съд ,по повод частна жалба, е преценил служебно допустимостта на производството по молба с правно основание чл. 402 от ГПК, обезсилил е първоинстанционното определение и е прекратил производството, не променя въззивния му характер. За въззивните определения е приложим реда на чл. 274 ал.3 от ГПК, а определенията на съда по обезпечение на иска/ чл.396, 1 ГПК /, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/ чл.402, ал.2 ГПК / поначало имат привременен съпътсващ характер, с тях съдът не се произнася по същество на други производства по смисъла на чл.274, ал.3,т.2 ГПК. Те подлежат на двуинстанционно разглеждане. Изрично в този смисъл е ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г., което следва да се приложи и за определението, постановено по искане за отмяна на обезпечение, на основание чл. 402 ГПК. Прокламираното двуинстанционно разглеждане на посочените по-горе определения следва да се възприема като задължително на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ. Щом е произнесено по частна жалба и не е налице изключението, изрично предвидено в чл. 396 ал.2 от ГПК (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.), настоящето определение на въззивния съд не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол. По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите във връзка с наличието на касационните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.2 и 3 ГПК, както и тези по същество на частната жалба. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ отделение