Определение № 4316 от 09.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3429/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Й. Андреев, чрез адв. Б. Кръстев, срещу определение № 1418/07.02.2024 г. по адм. д. № 11962/2023 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, Трето отделение, 51 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р-22221722007737-091-001/20.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта в която е потвърден с решение № 1568/03.11.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП. Частният жалбоподател твърди, че неправилно е било прекратено производството пред АССГ поради нередовна процедура за връчване на разпореждането на съда за оставяне на жалбата без движение. Поддържа, че държавната такса по адм. д. № 11963/2023 г. по описа на АССГ е заплатил след запознаване с книжата по делото. Иска отмяната на прекратителното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Й. Андреев срещу Ревизионен акт № Р-22221722007737-091-001/20.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта в която е потвърден с Решение № 1568 от 03.11.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП. С разпореждане на съдията докладчик от 20.12.2023 г. жалбата на Й. Андреев е оставена без движение, като е посочено, че в 7-дневен срок същият следва да внесе по банковата сметка на АССГ държавна такса в размер на 10 лева. В разпореждането е указано, че при неизпълнение на указанията съдът ще остави жалбата без разглеждане. Съобщение за разпореждането на съда е изпратено на адрес – гр. София, [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 5 /на л.141 от делото/, което е върнато с отбелязване, че адресът „е посетен на 28.12.2023 г., 02.01.2024 г. и 12.01.2024 г. Лицето Й. Андреев не е открит. На оставените съобщения с телефон за връзка няма обратно обаждане.“. След нередовно връчване на съобщението на адреса на жалбоподателя, съдът разпорежда връчването на съобщението за отстраняване на нередовности да се извърши чрез залепване на уведомление на адреса. Съобщението е залепено на 18.01.2024 г. На 02.02.2024 г. съдът е изискал справка от счетоводството на съда, при което е констатирано, че таксата не е внесена. С обжалваното определение АССГ е приел, че в указания на жалбоподателя срок за отстраняване на нередовност и до момента на постановяване на оспорения съдебен акт Андреев не е изпълнил разпореждането на съда да внесе държавна такса по банковата сметка на съда. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилно с оглед на доказателствата по делото административният съд е приел, че в предоставения 7- дневен срок нередовностите на частната жалба не са отстранени, съгласно дадените указания на съда. В частната жалба се твърди, че предвид празничните дни адресът е посетен на крайно неудобни дати. Този довод е неоснователен. Видно от съобщението адресът е посетен на 28.12.2023 г., 02.01.2024 г. и 12.01.2024 г., като жалбоподателят е потърсен и в деня на залепване на съобщението – 18.01.2024 г. Обратно на поддържаното в частната жалба, съдът стриктно е изпълнил разпоредбата на чл. 18а, ал. 9 АПК, в съответствие с която съобщаването е извършено чрез залепване на уведомление на вратата на кооперацията на адреса на лицето. Липсата на пуснато съобщение и в пощенската кутия не опорочава връчването. Неоснователно е твърдението, че е следвало да се направи опит за връчване по месторабота. Съгласно чл. 18а, ал. 8 АПК, това задължение на съда е налице когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана. /Не са налице доказателства за твърдените претърпени от жалбоподателя неколкократни медицински интервенции в периода януари и февруари. Те са и неотносими към настоящия спор, тъй като няма искане за възобновяване на срока за изпълнение на указанията. Следва да се отбележи, че представеният платежен документ от 07.02.2024 г. за внесена държавна такса по сметка на Административен съд – София-град не представлява доказателство за внесена държавна такса в указания с разпореждането от 20.12.2023 г. преклузивен срок, изтекъл на 01.02.2024 г. С оглед на изложеното, определението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното Върховният административен съд, първо отделение