Определение № 339 от 17.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2955/2014 г.

Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК. Образувано е по подадена от ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Т. С. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 22 от 14.03.2013г. по т. дело № 180/2012г. на Пазарджишки окръжен съд, с което са обявени за нищожни поради накърняване на добрите нрави клаузите на чл. 9, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от договор за възлагане на обществена поръчка № 31/16.02.2009г., сключен между [община] и [фирма], [населено място], и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца [община] сумата 2 542,06 лв. – внесена държавна такса и сумата 1 721,11 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Молителят поддържа, че в нарушение на процесуалните правила е бил лишен от възможност да участва в делото и не е бил надлежно представляван, тъй като искът е бил предявен срещу клона на търговското дружество, а именно срещу [фирма] – клон С., и не е спазена предвидената в ГПК местна подсъдност – по седалището на ответника в [населено място] или по седалището на клона в [населено място]. Молителят излага доводи, че през периода м. септември 2012г. – 31.06.2014г. управлението на [фирма] – клон С. е било възложено чрез договор за търговско представителство на трето лице, едва при проверка на действията и делата на клона на 01.07.2014г. е узнал за решението, за което не е бил надлежно уведомен от упълномощения да представлява дружеството, поради което е прекратил договора за търговско представителство. Ответникът [община] чрез кмета И. Г. Л. оспорва молбата за отмяна и прави възражение за нейната недопустимост съгласно чл. 303, ал. 3 ГПК. Релевира доводи, че ответното дружество е подало молба за отмяна на неприсъственото решение на Пазарджишки окръжен съд на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, която е оставена без уважение от Апелативен съд П.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като извърши проверка и прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК намира следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 3 ГПК не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1 ГПК, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. Решение № 22 от 14.03.2013г. по т. дело № 180/2012г. на Пазарджишки окръжен съд – предмет на настоящата молба за отмяна е постановено по реда на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК. Ответникът по иска е ползвал регламентирания в чл. 240, ал. 1 ГПК способ за защита срещу неприсъствено решение, като е подал молба за неговата отмяна и с решение № 477 от 15.10.2013г. по т. дело № 730/2013г. на Пловдивски апелативен съд, същата е оставена без уважение. Релевираните доводи в молбата по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК са идентични с основанията в настоящата молба за отмяна – исковата молба и призовките за съдебното заседание не са връчени надлежно. Причините за отмяна на неприсъственото решение в двете молби /по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК/ се отнасят до лишаване от възможност на страната да участва в делото поради нарушение на процесуалните правила във връзка с призоваването. Обстоятелства, относими към други основания за отмяна по чл. 303 ГПК не се съдържат в настоящата молба. Молбата за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е недопустима и поради подаването й след предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК преклузивен тримесечен срок. Съгласно посочената правна норма тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК започва да тече от деня на узнаване на решението. В настоящия случай узнаването на неприсъственото решение е станало най-късно на датата на подаване на молбата по чл. 240, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, т. е. на 05.04.2013г. Срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е изтекъл на 05.07.2013г., а настоящата молба за отмяна е подадена на 04.08.2014г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение