Определение № 293 от 12.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 509/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на БЬОРИНГЕР ИНГЕЛХАЙМ РЦВ ГмбХ и Ко КГ – дружество със седалище [населено място], Република Австрия, чрез процесуалния му пълномощник адв. Ц., против определение № 3069/19.11.2021 г. по ч.гр.д.№ 1116/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, VІІІ с-в в частта, с която, след отмяна на определение № 2606657 от 02.02.2021 г. по т.д.№ 2766/2019 г. на Софийски градски съд, І ТО, ХІ-8 с-в, е прекратено производството по исковете на БЬОРИНГЕР ИНГЕЛХАЙМ РЦВ ГмбХ и Ко КГ срещу ИНСТИТУТ ЗА МЕДИЦИНСКИ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ООД, поради уважено възражение на ответника за неподведомственост на спора – чл.8 ал.1 ЗМТА. В частната жалба се правят оплаквания, че определението е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли се за неговата отмяна и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на хипотезите на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като във връзка с втората са формулирани следните въпроси: 1. В случаите, когато между страните са сключени няколко поредни договора и/или са възникнали няколко правоотношения с различен предмет, арбитражна клауза, уговорена в един от договорите, обосновава ли компетентност на арбитражния съд да решава и споровете между страните по предходен договор, който е сключен преди договора, съдържащ арбитражната клауза, има различен предмет и не е изрично посочен в арбитражната клауза; 2. Арбитражна клауза, съдържаща се в сключен между страните договор, обосновава ли компетентност на арбитражния съд да решава и споровете между страните по предявени от едната страна искове с правно основание чл.55 ал.1 предл.2 ЗЗД, ако арбитражната клауза не съдържа изрично съгласие на страните същата да се прилага и по отношение на извъндоговорните отношения между тях. Твърди се, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както следва: решение № 261 от 01.08.2018 г. по т.д.№ 624/2017 г. на ІІ т.о., решение № 5 от 08.02.2021 г. по т.д.№ 2445/2020 г. на І т.о., решение № 60007 от 15.07.2021 г. по т.д.№ 783/2020 г. на І т.о., решение № 76 от 16.07.2019 г. по т.д.№ 849/2019 г. на І т.о. и решение № 145 от 08.10.2013 г. по т.д.№ 1826/2013 г. на І т.о. Изложени са и доводи, че въззивният съд е приложил закона в различен от вложения в него смисъл и при явна необоснованост. Ответникът по частната касационна жалба - ИНСТИТУТ ЗА МЕДИЦИНСКИ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ООД, чрез процесуалния си пълномощник адв. П., с писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК изразява становище, че жалбоподателят не е обосновал надлежно приложното поле на касационното обжалване, евентуално, че частната жалба е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК. За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд, като е съобразил направените от настоящия жалбоподател уточнения на предявената от него искова молба, е приел, че между страните е бил сключен неформален договор от 16.12.2014 г. за покупко-продажба на реактиви. След тази дата страните са подписали три поредни договора за услуги /първият още на следващия ден - 17.12.2014 г./, посредством които са уговорили по какъв начин тези реактиви ще бъдат използвани и какъв вид услуги възложителят възлага на изпълнителя да извърши с тях. От съдържанието на договорите е видно, че за първи път в писмен вид страните договарят всички условия по съществуващите помежду им неформални отношения, свързани със закупените реактиви, като се въвеждат и допълнителни такива, в т.ч. и процесната арбитражна клауза. При тълкуване на клаузите на чл.4 ал.3 и ал.4 от договорите за услуги /касаещи „вече закупените реактиви“/ по правилата на чл.20 ЗЗД съдът е приел, че не може да сподели тезата на ищеца, че претенциите по договора за продажба и договора за услуги не са свързани помежду си, тъй като тя противоречи на изложените в молбата – уточнение обстоятелства, според които писмената форма на уговорката за предварително плащане на цената по договора за покупко-продажба на реактиви се съдържа в първия договор за услуги. Това е същият договор, в който, наред с уредбата на отношенията по повод закупените реактиви, се съдържа и арбитражната клауза, предвиждаща ред за разрешаване на възникналите спорове. С оглед горното въззивният съдебен състав е приел, че същият ред е приложим и по отношение на спора, повдигнат с исковата молба, доколкото се касае за едно цялостно правоотношение, попадащо в обхвата на арбитражното споразумение. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение в обжалваната му част. Формулираните от частния касационен жалбоподател въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като от една страна изцяло касаят обосноваността и законосъобразността на изводите на въззивния съд в конкретната хипотеза, а от друга - не съответстват на приетото в мотивите на обжалваното определение, защо арбитражната клауза е приложима спрямо така предявените искове. Съгласно задължителните указания в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., правният въпрос, по който може да бъде допусната исканата касационна проверка, следва да има значение за делото – да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващата правна воля на съда за постановения краен резултат, а не и значението му да се ограничава до правилността на формираните в обжалвания акт фактически и правни изводи. Поставените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси не покриват посочените изисквания, а съгласно разясненията на цитираното тълкувателно решение, липсата на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Следва допълнително да се отбележи, че вторият въпрос е и некоректно зададен, доколкото едва последният евентуално предявен иск /от общо три такива/ е с правно основание чл.55 ал.1 предл.2 ЗЗД и той е под условието, съдът да приеме, че договорът между страните по отношение на недоставените реактиви не е изпълнен от ответника поради негова безвиновна невъзможност. Липсва и самостоятелното селективно основание на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК за достъп до касационен контрол – очевидна неправилност на атакуваното въззивно определение. Обжалваният съдебен акт, с оглед изложените в него мотиви, не се преценява като постановен при превратно приложение на закона /в неговия противоположен смисъл/, нито са налице допуснати от страна на съда груби нарушения на правилата на формалната логика. Предвид гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение