Определение № 1379 от 08.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1137/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от "Инд Екс Трейд" ЕООД, гр. Ихтиман, чрез процесуален представител, срещу Определение № 1260/02.12.2022 г., постановено по адм. д. № 1109/2022 г. по описа на Административен съд – София област /АССО/, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-22002319007218-091-001/26.07.2021г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София не изразява становище по основателността ѝ. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Производството по адм. дело № 1109/2022г. по описа на АССО е образувано по жалба на „Инд Екс Трейд“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р- 22002319007218-091-001 от 26.07.2021г. на органи по приходите при ТД на НАП- Гр. София, мълчаливо потвърден от решаващия орган. За да достигне до извод за недопустимост на жалбата първоинстанционният съд е приел, че с влязло в сила решение на горестоящия орган производството по административно оспорване на РА е прекратено, поради което не е налице предпоставката по чл. 156, ал.2 ДОПК за допустимост на съдебното обжалване. Така постановеното определение е неправилно. Първоинстанционният съд не е съобразил всички относими обстоятелства и постановени съдебни актове, поради което необосновано е приел, че въпросът с допустимостта на оспорването по административен ред е разрешен окончателно. Между страните не е спорно, че процесният РА е връчен на неговия адресат на 26.07.2021г., от която дата е започнал да тече преклузивният 14- дневен срок по чл. 152, ал.1 ДОПК за обжалването му по административен ред. На 10.08.2021г. в деловодната система на НАП е входирана жалба до Директора на Дирекция „ОДОП“ срещу издадения РА, като с Решение № 1558/07.10.2021г. решаващият орган е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по нея. Това решение е обжалвано пред АССО, като в жалбата е обективирано и искане за възстановяване на срока за обжалване. Приложена е товарителница от гръцко дружество, установяваща, че жалбата срещу РА е изпратена чрез куриер на 09.08.2021г. С Определение № 159 от 15.02.2022г. по адм. дело № 118/2022г., АССО е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение № 1558/07.10.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП и е върнал преписката на същия за произнасяне по молбата за възстановяване на срока за обжалване на РА по реда на чл. 89 АПК във вр. с чл. 26 ДОПК. В изпълнение на посочения съдебен акт решаващият орган е издал Решение № 560/14.04.2022г., с което е отхвърлил искането на дружеството за възстановяване на срока за обжалване на процесния РА. Това решение отново е обжалвано по съдебен ред, като с Определение № 692 от 30.06.2022г. на АССО по адм. дело № 512/2022г. същото е отменено, а преписката е върната на органа за извършване на проверка за срочност на оспорването на РА с жалби от 06.08.2021г. и 09.08.2021г. и за произнасяне по молба за възстановяване на срока за обжалване на РА при спазване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Производството по адм. дело №1109/2022г. по описа на АССО е образувано по жалба от 13.09.2022г. срещу процесния РА, мълчаливо потвърден от горестоящия орган. При тази фактическа установеност неправилно първоинстанционният съд е приел, че предявената жалба е недопустима поради абсолютна процесуална пречка по чл. 156, ал.2 ДОПК. В тази връзка той не е съобразил, че с Определение № 159 от 15.02.2022г. по адм. дело № 118/2022г. съдът не само е отхвърлил жалбата срещу Решение № 1558/07.10.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, но и е върнал преписката за произнасяне по молбата за възстановяване на срока за обжалване. Независимо, че с Решение № 560/14.04.2022г. решаващият орган е отхвърлил искането за възстановяване по чл. 89 АПК вр. с чл. 26 ДОПК, то този акт е отменен с последващо Определение № 692 от 30.06.2022г. по адм. дело № 512/2022г. на АССО. Действително, със същия съдебен акт, но извън обхвата на сезирането, АССО е постановил и връщане на преписката за повторно извършване на проверка за срочност на оспорването, но определящо е, че той е отменил решението на горестоящия орган, с което е отхвърлено искането на дружеството за възстановяване на срока за обжалване. С отмяната на това решение срокът за оспорване на РА по административен ред е имплицитно възстановен, с оглед на което предявената жалба срещу РА по административен ред се явява своевременно подадена. Това е така, тъй като при възстановяване на срока пропуснатото процесуално действие придобива с обратна сила процесуална релевантност и се смята своевременно извършено. Независимо от прекратяването на производството пред решаващия орган по тази жалба, с възстановяване на срока за обжалване се заличава и предходното прекратяване, като се възстановява обжалваемостта на РА и висящността на административното производство пред решаващия орган. / така и за съдебните прекратителни определения и последващо възстановяване на срока - проф. д-р Живко Сталев, Българско гражданско процесуално право, изд. Сиела 2000г., стр. 256/. Гореизложеното сочи, че от 01.07.2022г. се е възстановила висящността на административното производство пред решаващия орган по депозираната жалба срещу РА по административен ред. От тази дата е започнал да тече и срокът по чл. 155, ал.1 ДОПК, но в неговите рамки решаващият орган не се е произнесъл с мотивирано решение, поради което е приложима фикцията по чл. 156, ал.4 ДОПК за мълчаливо потвърждаване на оспорения РА. В тази хипотеза РА подлежи на обжалване по съдебен ред в срока по чл. 156, ал.5 ДОПК, в чийто рамки е подадена жалбата от 13.09.2022г., инициирала производството по адм. дело № 1109/2022г. Същата е допустима като предявена срещу РА, който е мълчаливо потвърден от решаващия орган по смисъла на чл. 156, ал.4 ДОПК, с оглед на което не е налице абсолютната процесуална пречка по чл. 156, ал.2 ДОПК за надлежното й предявяване. Като е приел обратното, АССО е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,