Решение № 15483 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8481/2009 г.

ВАСI отделение16.12.2009reporting judge Мариника Чернева

Ruling

Оставя в сила Решение № 294/27.04.2009 год. по адм. дело № 401/2007 год. на Варненския окръжен съд, административно отделение, втори състав. Решението не подлежи на обжалване.

Grounds

Решение № 15483 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8481/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 131-132 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК), отм. във вр. с § 5, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП против Решение № 294/27.04.2009 год. по адм. дело № 401/2007 год. на Варненския окръжен съд, административно отделение, втори състав, постановено след повторно разглеждане на делото, тъй като с Решение № 3966 от 20.04.2007 год. по адм. д. № 9782/2006 год. Върховният административен съд е отменил Решение № 1001/27.07.2006 год. по адм. д. № 1806/2004 год. на Варненския окръжен съд, административно отделение, V състав и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С обжалваното Решение е отменен ДРА № 68/17.02.2004 год., издаден от данъчен орган при ТДД гр. Варна, потвърден с Решение № 346/30.07.2004 год. на Директора на РДД гр. Варна, в частта, в която на ЕТ "Любомир Панайотов", гр. Варна, представляван от Любомир Господинов Панайотов, за д. п. м. 04, 08, 10, 11, 12.2000 год., м. 01-12.2001 год., м. 01, 02.2002 год. са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в размер на 35972, 53 лева и лихви в размер на 11854.67 лева. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу ДРА. Подробни съображения се излагат в касационната жалба. Иска се присъждане на направените разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - ЕТ "Любомир Панайотов", гр. Варна, представляван от Любомир Господинов Панайотов, я оспорва в приложено по делото възражение. Претендира потвърждаване на атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Това производство е повторно по жалбата на ЕТ, тъй като с Решение № 3966 от 20.04.2007 год. по адм. д. № 9782/2006 год. Върховният административен съд е отменил Решение № 1001/27.07.2006 год. по адм. д. № 1806/2004 год. на Варненския окръжен съд, административно отделение, V състав и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С обжалваното Решение е отменен ДРА № 68/17.02.2004 год., издаден от данъчен орган при ТДД гр. Варна, потвърден с Решение № 346/30.07.2004 год. на Директора на РДД гр. Варна, в частта, в която на ЕТ "Любомир Панайотов", гр. Варна, представляван от Любомир Господинов Панайотов, за д. п. м. 04, 08, 10, 11, 12.2000 год., м. 01-12.2001 год., м. 01, 02.2002 год. са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в размер на 35972, 53 лева и лихви в размер на 11854.67 лева. За да постанови Решението си Съдът е приел, че данъчните органи, при издаване на ДРА не са съобразили характера на ДДС, който е косвен, многофазен и некумулативен данък. Некумулативността на данъка означава, че правото на приспадане на данъчен кредит по съответната доставка не се влияе от неизпълнението на същите изисквания по предходните доставки, както и че действията на един или няколко предходни доставчици за ревизирания субект са възникнали облага или данъчно предимство, той трябва да установи в какво се изразяват те и какъв е размерът им. Съдът е приел, че именно, това не е спазено от данъчния орган, чрез неизвършването на данъчни ревизии на преките и предходни доставчици с цел установяването на размера на облагата и данъчното предимство, съответно разпределение на получаването им от Дз лица. Данъчния орган не е извършил ревизия на съответния доставчик, спрямо който е прието, че не е открит на данъчния си адрес, не само след като е установено това обстоятелство, но и продължителен период след това или въобще, служебна дерегистрация, без уведомяване на ДЗЛ, извършване на данъчна ревизия, но без съобразяване по раздел доставки по които ДЗЛ е доставчик, че на получателите вече е извършвана ревизия, като им е отказан данъчен кредит, съответно по раздел доставки по които ДЗЛ е получател, не изпращане на информацията до доставчиците, че не се признава данъчен кредит, несъобразяване с влезли в сила предходни актове на данъчната администрация. Всички тези действия, без да са посочени изчерпателно представляват нарушение на основните начала на ДПК-законност, обективност, служебно начало и добросъвестност. Съдът е приел за несъществени липсата на реквизити в издадените данъчни фактури и е счел, че тези обстоятелства не се отразяват на реалността на доставките. Необосновани са и оплакванията на касатора, относно получената облага и данъчно предимство. Данъчния орган следва да установи получената облага или данъчно предимство от ревизирания данъчен субект. В случая той не доказал твърдяните данъчни предимства, нито е посочил размера им. Въз основа на установеното от фактическа страна ВОС е направил правилни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗДДС, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е необходимо да са налице посочените предпоставки, а те са следните: получателят на доставката, за която е начислен данък е регистрирано по ЗДДС лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на данъчната фактура; данъкът по облагаемата доставка е начислен от регистрирано по закона лице най-късно към датата на издаване на данъчната фактура; доставката, по която е начислен данъкът, е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие; получената по облагаемата доставка стока е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки; получателят притежава данъчна фактура и данъчно дебитно известие, отговарящи за изискванията на Закона за счетоводството и на ЗДДС. Посочените предпоставки са с еднаква значимост и следва да са налице кумулативно. В разпоредбата на чл. 61 ППЗДДС изрично е предвидено, че посочените предпоставки (по т. 1-5 вкл. на тази норма), които са идентични с тези по чл. 64 ЗДДС, следва да са изпълнени за получателя едновременно. По делото пред ВОС липсва спор, че към момента на издаване на процесните фактури, преките доставчици на жалбоподателя са регистрирани по ЗДДС лица и са начислили данъка по тези фактури. Поради това съдът е направил извода за наличие на предпоставките по чл. 64 ЗДДС, вр. чл. 55, ал. 5, респективно чл. 55, ал. 6 ЗДДС, за признаване право на данъчен кредит по всички процесни фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 11 ДПК, независимо от други разпоредби, когато данъчен орган установи, че лице или лица са извършили действия за да избегнат или осуетят прилагането на данъчен закон, данъчният орган определя съответния данък или отказва правото на приспадане на данъчен кредит по такъв начин и размер, че да се премахнат всички облаги или данъчни предимства на всяко лице, което пряко или без да участва в действията е получило облага или данъчно предимство доколкото тези облаги или предимства не са премахнати по реда на ал. 1 - 10. В ал. 12 на същата правна норма са посочени действията, които се приемат за такива по ал. 11, т. е. извършени с цел да се избегне или осуети прилагането на данъчен закон. По своето съдържание тази правна норма установява особени предпоставки и правила за формирането на облагаемата основа и съответно - на дължимите данъци, които представляват изключение от установените с материалните данъчни закони фактически предпоставки за възникване и определяне на данъчните задължения. Правилно ВОС е приел, че в случая не са налице предпоставките за облагане по чл. 109, ал. 11, вр. ал. 12 ДПК, респективно за отказ правото на приспадане на данъчен кредит. Получателят по доставката е обвързан само от действията на своя пряк доставчик, който следва да начисли данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. Чл. 63 - 64 ЗДДС свързват данъчния кредит със страните по една и съща доставка и когато прекия доставчик е начислил данъка, получателят, приспадайки данъчен кредит, не реализира данъчно предимство. Поради това дори и при констатирано обстоятелство по чл. 109, ал. 12 ДПК по отношение на преки доставчици на жалбоподателя, данъчното предимство би могло да възникне само ако за жалбоподателя, като получател по доставките не са налице предпоставките по чл. 64 ЗДДС. Ревизиращият е приел липса на три от формалните реквизити в посочения данъчен документ, а именно: собствено и фамилно име на съставителя на документа (издател), адреса на предприятието с което се осъществява стопанската операция и подписи на лица отговарящи за осъществяването и оформянето на стопанската операция (а именно на получателя), поради което е счел, че тези фактури, не следва да бъдат класифицирани като данъчни и да отразят обективираните с тях обстоятелства. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че тези реквизити се доказват и с други доказателствени средства и не следва фактурите да се разглеждат строго формално. От преглед на представените фактури се установява, че същите носят подпис на лицето, отговарящо за осъществяването и оформянето на стопанската операция - доставчикът. Получателят по доставката - купувачът на стоката не е лице, отговарящо за осъществяване и оформянето на стопанската дейност по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 8 от Закона за счетоводството, поради което липсата на подпис на клиента върху фактурата не е липса на съществен реквизит по чл. 37 от Закона за данък върху добавената стойност. Липсата на определен реквизит не означава, че сделка не е извършена. След като фактурата е издадена от данъчно регистрирано лице, отразена е в дневниците на продажбите за периода, в който е издадена, начислен е дължимият данък по нея, описана е в справките-декларации, тя е годно доказателство за извършена сделка. Именно в тази насока, законодателят акцентира върху принципите за действителност на стопанската операция и предимството на съдържанието пред формата. Съдът е кредитирал и неоспорената ССЕ. Позовал се е на константната съдебна практика, според която съдържанието на документа доминира над формата по отношение липсата на реквизити на фактурите. Съдът е съобразил действащото в момента законодателство относно заключението, че липса на реквизит не води до липса на доказателствена сила на фактурата. Обстойно е обсъдил предпоставките за признаване на право на данъчен кредит при получателя, а именно - начисляването на данъка при доставчика, като се е позовал на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, а именно данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка - декларация. Съдът е констатирал, че тези предпоставки са изпълнени, а и това обстоятелство се установява от ДРА № 2 от 12.02.2004 год. на данъчните органи за "Агримес" ЕООД. Приложени са ДРА на двама от доставчиците "Агримес" ЕООД и "Визард" ЕООД, от които е видно, че самите данъчни органи са приели изрядност на счетоводствата. Настоящата инстанция намира, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Изводите, направени в него са вярни и почиват на събрани по делото доказателства, съобразени са с правилното приложение на материалния закон. Поради така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и съдебното решение на ВОС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на разноски на касатора.

Cited provisions

1
  • чл. 109, ал. 12 ДПК