Определение № 772 от 22.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 667/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на К. А. Т. от [населено място] срещу определение № 451 от 20.06.2012 г. по гр.д. № 374/2012г. на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 177 от 1.03.2012 г. по ч.гр.д. № 768/2011 г., с което не е допуснато касационно обжалване на определение на Пловдивския окръжен съд потвърждаващо определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по гр.д. № 7855/2011 г. Писмен отговор от ответната страна не е постъпил. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В обжалваното определение е прието, че определението по чл.288 вр. чл.274, ал.3, т.1 ГПК не е от кръга на посочените в чл.274 ГПК и не подлежи на обжалване. Определението е правилно. Разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК очертава кръга на подлежащите на обжалване определения - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които законодателят е предвидил изрично такава възможност. Определението по чл.288 вр. чл. 274, ал.3, т.1 ГПК не е от категорията на тези определения и не подлежи на обжалване. Законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалването му, а то не е и „преграждащо развитието на делото”. С постановяване на определението, с което не допуска касационно обжалване, Върховният касационен съд констатира липса на установените от законодателя условия за това. Определението не прегражда развитието на делото, а е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна. По изложените съображения обжалваното определение като правилно ще следва да се потвърди. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.