Определение № 836 от 19.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 150/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Б. А.. С Решение № 69 от 14.09.2011 год. по т.д.№ 176/2011 год. Бургаският апелативен съд е потвърдил Решение № 96 от 07.04.2011 год. постановено по т.д.№ 520/2009 год. на ОС-Бургас, приемайки, че въззивната жалба на Б. А., гражданин на Кралство Н., е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от А. срещу [фирма] (сега [фирма]) обективно съединени искове с правно основание: 1./ Чл.55 ал.1 вр.чл.88 ал.1 вр.чл.87 ал.2 ЗЗД за сумата 239490 евро; 2./ Чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 39692 евро. Исковете произтичат от сключени на 26.06.2006 год. четири предварителни договора за продажба, съчетани с договори за изработка подвид „строителство” на четири недвижими имота, находящи се в [населено място], местността „Бабата”, сградата в УПИ І-108. Уговореният срок за завършване на обектите е 01.06.2007 год. Безспорно е обстоятелството, че този срок не е бил спазен и разрешително за ползване на сградата е издадено на 20.07.2009 год. Безспорно е и това, че на 12.03.2009 год. А. е отправил нотариална покана, съдържаща изявление за разваляне на предварителните договори при условията на чл.87 ал.2 ЗЗД. Спорно е било обстоятелството дали изявлението за разваляне е достигнало до прехвърлителя, както и коя от страните е била изправна т.е. принадлежало ли е на Б. А. правото да отправи изявление за разваляне и може ли то да бъде при условията на чл.87 ал.2 ЗЗД – без даване на подходящ срок за изпълнение. Тезата на ответното дружество е била, че строителството се е забавило поради обективни причини и възможността за такава забава е била предвидена в предварителните договори; оспорил е получаването на изявлението за разваляне, тъй като нот.покана е била връчена на неоправомощено лице, както и, че договорът не може да бъде развален при условията на чл.87 ал.2 ЗЗД тъй като към м.ІІІ.2009 год. обектът е бил завършен и макар все още да не е било издадено разрешение за ползване, остатъкът от задължението е бил незначителен. Счита, че искът е обусловен от невъзможността на Б. А. да доплати остатъка от цената на обектите, възлизаща на 40%. Първоинстанционният съд е приел, че забавеното изпълнение не се дължи на непредвидими (към момента на сключването на договорите) причини и изпълнителят-ответник е бил неизправна страна. Счел е, обаче, че изявлението за разваляне не е породило правно действие, доколкото не е бил даден подходящ срок за изпълнение. Даването на такъв е било необходимо, тъй като не е налице фикс-сделка или обективна безполезност на изпълнението, поради забава. Сезиран с въззивната жалба на Б. А., като е счел, че доводите му, свързани с предпоставките по чл.87 ал.2 ЗЗД са неоснователни, съставът на БАС е потвърдил първоинстанционния акт. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, твърденията на касатора, чрез процесуалния му представител, обективират основанията по т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] е изразил становище, че липсват основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Претендира разноски. В изложението се сочи, че материалноправният въпрос, обусловил изхода на делото е „Възникнало ли е и съществува ли в полза на ищеса субективното потестативно право за едностранно разваляне на процесния договор в съответствие с чл.87 ал.2 ЗЗД?”. Твърди, че по този въпрос са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Приложил е влезли в сила решения на Варненския окръжен съд и на Варненския апелативен съд; Определения на І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК с което касационен контрол не е допуснат; постановено по реда на ГПК решение по т.д.№ 361/2004 год. на ТК на ВКС; постановено по реда на чл.290 ГПК решение по т.д.№ 32/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и решение на Русенския окръжен съд. Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът свързва с произнасяне по въпроса „Налице ли е интерес от изпълнение за кредитора по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот при наличието на неизпълнение, продължило 21 месеца и при настъпилата в периода на забавата финансово-икономическа криза, рязък спад на цените на недвижимите имоти и рязко ограничаване пазара на недвижимите имоти”. Преди всичко, неправилно е разбирането на касатора за характеристиката на въпроси, обуславящи допускането на касационен контрол. Това не са въпроси, които касаторът поставя към ВКС с оглед изясняване на правата и задълженията на страните по спора, а правни въпроси по които въззивният съд се е произнесъл - в хипотезата на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК или пък произнасянето по които от страна на ВКС би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ако се приеме, че първият от поставените от Б. А. въпроси е правният въпрос за предпоставките за прилагането на чл.87 ал.2 ЗЗД, то дори да е имало противоречие в съдебната практика, то е преодоляно с произнасянето по реда на чл.290 ГПК от състав на ІІ т.о. на ВКС с Решение № 100 от 03.07.2012 год. по т.д.№ 307/2011 год. и Решение № 203 от 30.01.2012 год. год. по т.д.№ 116/2011 год. на ІІ т.о. Тези решения съставляват задължителна съдебна практика и произнасянето на въззивния съд по този правен въпрос не е в противоречие с нея. Ще следва да се отбележи, че в същата насока е и произнасянето по реда на чл.290 ГПК по т.д.№ 32/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС на което се е позовал касаторът. Наличието на задължителна практика по даден правен въпрос изключва хипотезата на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на него. Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК в случая също не е налице. С т.4 на ТР № 1/2010 год., Общото събрание на двете колегии на ВКС е разяснило понятието произнасянето по какви правни въпроси би довело до точното прилагане на закона и развитието на правото. Няма как общата промяната на икономическите условия в страната или Европа да обуслови прилагането на чл.87 ал.2 ЗЗД, без в изявлението за разваляне дори да се съдържа каквото и да е позоваване на тази промяна. Дали изменените икономически условия могат да доведат до изменение на параметрите на конкретния договор (намаление на цената, компенсация за забавата и пр.) е въпрос на договаряне, възражение и пр., но е извън предмета на очертания с обстоятелствената част на исковата молба спор. Ще следва да бъдат присъдени разноски на ответника по касация в размер на 10000 лв., съобразно възнаграждението, посочено в приложеното към отговора адв.пълномощно. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.