Определение № 942 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 726/2009 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Г. М. К. и Е. Б. К. са подали касационна жалба срещу решение № 827 от 19.12.2008 г. по гр.д. № 20081200500973 от 2008 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3166 от 4.07.2008 г. по гр.д. № 713 от 2007 г. на Благоевградския районен съд и е отхвърлен иска им по чл.108 ЗС за бивш имот пл. № 1094, кв.283 по отменения план на[населено място]. В касационната жалба навеждат доводи за неправилност поради съществено нарушение на процесуалния и материален закон и необоснованост на решението. Касаторите са представили изложение в което подържат, че съдът се е произнесъл по релевантен за спорното право материално правен въпрос касаещ възможност да се ревандикира имот, който е отчужден по З. и върху който не е реализирано мероприятието за което е бил предназначен. Считат, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК обуславяща касационното обжалване на съдебния акт. Ответникът община “Б.” не е депозирала отговор. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на Г. М. К. и Е. Б. К. тъй като не са посочени обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касаторите са ищци в процеса и са предявили срещу община “Б.” иск за ревандикация на бивш имот пл. № 1094, кв.283 по отменения план на[населено място], който през 1986 г. със заповед № 392 от 14.08.1986 г. на Председателя на ИК на ОбНС,[населено място] е бил отчужден за мероприятието “улица, О. и магазини”. Част от мероприятието на е реализирано, а 187 кв.м. от имота попадат в терен, заснет като пл. № 9434, кв. 145 който е отреден за алеи и озеленяване. Касаторите, които са били собственици на отчуждения имот на деривативно основание и при отчуждаването са били обезщетени имотно с предоставяне на жилища считат, че са запазили правото си на собственост върху отчуждения имот след като не е реализирано мероприятието за което е отчужден. Благоевградския окръжен съд е разгледал подробно наведените твърдения, съпоставил ги е с доказателствения материал и в съответствие с утвърдената практика е намерил, че ищците са загубили правото си на собственост върху претендираният имот, а общината го е придобила по пътя на отчуждаването, като е предоставила и съответното имотно обезщетение. К. не са направили искане за отмяна на отчуждаването по ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др. бл. закони. Направили са искане за отмяна на отчуждаването по § 9, ал. 2 от “Преходните разпоредби” на ЗУТ и жалбата им срещу отказа на кмета на община “Б.” е оставена без уважение. При тези данни Благоевградския ОС е заключил, че предявеният иск е неоснователен и го е отхвърлил. Решението е съобразено с постоянната практика на ВКС по приложението на реституционните закони - ЗОВСНИ и ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др. бл. закони и не се налага нейната промяна. Тези съображения обуславят извода за липса на основания за допустимост на касационното обжалване, чиято цел е уеднаквяването на съдебната практика. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,