Решение № 8281 от 3.8.2023 г. на ВАС, I о.
ВАСПърво отделение03.08.2023reporting judge Мадлен Петрова
Ruling
ОТМЕНЯ решение 210/05.07.2022 г. на Административен съд Кърджали, постановено по адм. дело 11/2022 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА
Grounds
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика , град Пловдив, чрез ст. юрк. П. Янев обжалва решение 210/05.07.2022 г. на Административен съд Кърджали, постановено по адм. дело 11/2022 г., с което е отменен ревизионен акт Р-16001621000869-091-001/23.09.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив за установените на ГГМ Балкан ООД гр. Момчилград задължения по ЗДДС в общ размер на 59 592.19 лева и лихви от 22 091.69 лева за данъчни периоди м.12.2016 г. и м.08.2017 г. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл.209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, необоснованост на решението и явно нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретните оплаквания се отнасят до преценката на съда, че процесните автомобили са придобити от ревизираното лице чрез режима, уреден в чл. 327 §1 от Директива 2006/112/ЕО, който се прилага за доставките на превозни средства втора употреба, извършвани от данъчнозадължени дилъри и облагани по маржа на печалбата. Касаторът счита, че този извод на първоинстанционния съд е в противоречие с доказателствата по делото. Неправилно съдът е приел, че основанието по чл. 327 § 1 от Директивата е посочено във фактурите. Излага съображения, че от получените отговори в рамките на проведените процедури за обмен на информация по реда на Регламент (ЕО) 1798/2003 г. и информацията от VIES системата е установено, че процесните доставки са декларирани от доставчиците като вътреобщностни доставки (ВОД), което изключва прилагането на специалния режим на облагане. За жалбоподателя е налице задължение за деклариране на доставките като ВОП и начисляване на ДДС по реда на чл. 86 във връзка с чл. 84 ЗДДС. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът ГГМ Балкан ООД, гр. Момчилград, чрез адвокат Н. Апрахамова моли да се остави без уважение касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор и писмено становище. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Кърджали е бил ревизионен акт Р-16001621000869-091-001/23.09.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който на ГГМ-Балкан ООД, гр. Момчилград е начислен ДДС за данъчни периоди м.12.2016 г., м.08.2017 г. и м.07.2018 г. в общ размер на 59 592.19 лева и съответните лихви от 22 091.69 лева, на основание чл. 84 ЗДДС за осъществени от дружеството вътреобщностни придобивания (ВОП) на три автомобила, втора употреба. За да отмени ревизионния акт съдът е приел, че ревизиращият екип не е установил по категоричен начин, че доставките на трите автомобила представляват вътреобщностно придобиване за ревизираното дружество. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че за всеки от трите автомобила са издадени различни фактури от доставчиците. В представените от ГГМ Балкан ООД фактури като основание за издаването им e посочена разпоредбата на чл. 327, § 1 от директива 2006/112/ЕО, за прилагане режима за облагане маржа на печалбата от данъчнозадължени дилъри на превозни средства втора употреба. За покупката на VW Golf от ревизираното дружество е представена фактура AF300-04614/16.11.2016 г., издадена от холандския доставчик HOC ZEELAND B.V., с VIN NL [номер] на стойност 17 150 евро. Като основание за неначисляване на ДДС е посочен чл. 327
Директива 2006/112/ЕО- режим на маржа. За придобиването на Audi A7 Sportback са представени две фактури, издадени от холандският доставчик HUISKES KOKKELER AUTOMOBIELBEDRIJVEN B.V. с VIN NL [номер]: фактура 10108185/03.07.2017 г. на стойност 61 000 евро, без начислен ДДС и допълнителна фактура 10108186/03.08.2017 г., в която е посочено, че доставката се извършва по специалния ред на облагане на маржа на цената съгласно чл. 327 ал.1 от Директива 2006/112/ЕО. За доставката на автомобил Mercedes Benz C63 AMG са представени фактури, издадени от германския доставчик VDM Cars GmbH с VIN [номер]: фактура С63-467497/26.06.2018 г. за авансово плащане в размер на 10 000 евро и фактура 11000536/11.07.2018 г. за доставка на автомобила с посочен номер на рамата, на стойност 74 195 евро без начислен ДДС, с посочен текст Необлагаема съгл. чл. 4 във връзка с чл. 6а UStG, необлагаема вътреобщностна доставка, незадължителен срок за доставка. Чл. 327 (ал.1) от Директива 2006/112/ЕС на Съвета. При издаването на ревизионния акт органите по приходите са се позовали на отговори от данъчните администрации на Кралство Нидерландия и Федерална република Германия получени по реда за обмен на информация, както следва:
Относно холандският доставчик HOC ZEELAND B.V., с VIN NL [номер] е установено, че е издал три фактури за продажби (4608, 4609 и 4614), от които 4608 и 4609 са кредитирани по-късно. Стойността на фактура с AF300-04614 от 16.11.2016 г. е 17 150 евро с предмет на сделката автомобил VW Golf, шаси [номер]. Данъчната администрация на Нидерландия е посочила, че доставчикът е декларирал сделката като ВОД, тъй като схемата на маржа не се прилага. Плащането е извършено по банкова сметка на HOC ZEELAND. Към отговора са приложени фактурите.
Относно доставчика HUISKES KOKKELER AUTOMOBIELBEDRIJVEN B.V. с VIN NL [номер] в отговора на холандската администрация е посочено, че ДДС режим, не е режим на маржа . Холандският търговец има доказана фактура за продажба с 10108185 от 03.08.2017 г. на стойност 61 000 евро с предмет на сделката използван автомобил Audi A7 Sportback с шаси [номер]. Плащането е извършено по банкова сметка на доставчика. Към отговора са приложени фактура за продажба, доказателство за плащане, договори и транспортни документи.
Относно германското дружество VDM Cars GmbH при обмена на информация е установено, че немският търговец е осъществил продажбата като вътреобщностна доставка (ВОД), като за сумата от 12 000 евро е взет автомобила VW Golf.
Към отговора на немската данъчна администрация е приложена фактура 11000536/11.07.2018 г. в размер на 74 195 евро с предмет на сделката използван автомобил Mercedes Benz C Klasse C63 S AMG, шаси [номер]. Плащането е извършено по банкова сметка на доставчика. Към отговора са приложени фактура за продажба, доказателство за плащане, поръчка и потвърждение за получаване.
Във фактурите, предоставени с отговорите на данъчните администрации на Кралство Нидерландия и Федерална република Германия не е вписано основание за неначисляване на ДДС прилагане на маржа на цената.
Според съда това обстоятелство, както и данните от отговорите на данъчните администрации на държавите членки не водят до категоричен извод, че за ГГМ Балкан ООД, гр. Момчилград доставките на трите автомобила са ВОП. Това следва и от факта, че при обмена на информация запитаните държави не са отговори дали дружествата доставчици на леките доставчици правилно са отразили сделките като ВОД. На следващо място, според съда, органите по приходите не са установили, че ГГМ Балкан ООД не е действало добросъвестно или че не е взело всички разумни мерки, за да се увери, че сделката, която осъществява води до данъчна измама, така както е прието в решение на Съда на ЕС по дело С-624/15.
С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и е постановил неговата отмяна.
Решението е неправилно постановено, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд.
Спорът по делото е относно приложимия данъчен режим за облагане с ДДС придобиването на три леки автомобила от ревизираното дружество по фактури от доставчици, установени на територията на други държави членки общият режим на вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал.1 ЗДДС или специалният режим за облагане маржа на печалбата на чл. 13, ал. 4, т.1 ЗДДС.
Съгласно общото правило на чл. 13, ал.1 ЗДДС придобиването на употребяван лек автомобил, който е транспортиран от друга държава членка и е получен на територията на страната, представлява вътреобщностно придобиване, за което ДДС е изискуем от получателя по силата на чл. 84 ЗДДС.
Нормата на чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗДДС предвижда, че не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка. Съгласно чл. 144 ЗДДС мястото на изпълнение на доставката на стоки втора употреба от друг дилър прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената по чл. 143, ал. 1, т. 4 ЗДДС е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на дилъра, от който той извършва тези доставки, данъчното събитие възниква по общите правила, а данъкът става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е вникнало данъчното събитие за доставката. Начисляването на данъка е издаването на протокол, по ред и начин определени в ППЗДДС. Посочените норми от националния закон транспонират установения в чл. 311 и сл. от Директива 2006/112/ЕО специален режим за облагане на маржа на печалбата за стоки втора употреба. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 314 от Директивата за ДДС, режимът за облагане на маржа на печалбата, реализиран от данъчнозадължения дилър при доставката на стоки втора употреба като разглежданите в главното производство, представлява специален режим за облагане с ДДС, който дерогира общия режим по Директива 2006/112 (решение 19 юли 2012 г. по дело Bawaria Motors sp. z o.o., по дело С-160/11, т. 28, решение от 8 декември 2005 г. по дело Jyske Finans, C-280/04, Recueil, стр. I-10683, т. 35 и Решение от 3 март 2011 г. по дело Ауто Николови, C-203/10, т. 46).
В конкретния случай тезата на ревизираното дружество е, че разполага с фактури, които са редовни от външна страна и в които е посочен режим на маржа по чл. 327
Директива 2006/112/ЕО. При наличието на фактури с посочен този режим на доставките, за получателя не възниква задължение за начисляване на ДДС и ползване на данъчен кредит. Органите по приходите се позовават на данните от обмена на информация, според които доставките са декларирани от доставчиците като ВОД. В обжалваното съдебно решение съдът е приел, че общият режим на ВОП не е приложим по отношение на спорните доставки на превозни средства втора употреба. Този извод е изцяло бланкетен. В решението не са обсъдени събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно счетоводната експертиза и не изложи никакви мотиви по фактите, при които са реализирани спорните доставки на три автомобила, втора употреба. По отношение на експертното заключение в мотивите си съдът е посочил единствено, че е прието по делото без оспорване от страните. Липсва обсъждане. В мотивите на решението бланкетно е констатирано, че за всеки от трите автомобила са издадени различни фактури от доставчиците и е посочено, че преходният режим е приложим по отношение на доставките на превозни средства втора употреба. При констатирани различия във фактурите, съдът е следвало да ги обсъди във връзка с останалите писмени доказателства по делото, за да установи условията, при които са осъществени спорните доставки. В таблица 4 от заключението на вещото лице е извършено сравнение на фактурите, представени от ревизираното лице и тези от доставчиците, при обмена на информация с данъчните администрации на съответните държави членки, данните от която не са обсъдени. В експертизата за всяка фактура поотделно са описани всички събрани по делото доказателства, включително документите от прикачените файлове, получени при обмена на информация с данъчните администрации на другите държави членки. За доставката на използван автомобил Audi A7, от вещото лице е установено, че ревизираното дружество е представило допълнителна фактура 10108186/03.08.2017 г. издадена от HUISKES KOKKELER AUTOMOBIELBEDRIJVEN B.V. с данъчна основа 0.00 и отбелязване за режим на доставката чл. 327
Директива 2006/112/ЕО, каквато фактура не е представена от доставчика. Тази допълнителна фактура не е обсъдена във връзка с другите писмени доказателства по делото. Относно доставката на употребяван автомобил Mercedes Benz, съдът не е обсъдил приложените към фактурата писмени доказателства, включително и потвърждение от 17.07.2018 г. за пристигане на пратка от ГГМ-Балкан ООД. Не са обсъдени и доказателствата, приложени към фактурата за доставка на VW Golf, за която вещото лице е установило, че съответства на фактурата, издадена от доставчика, включително договор за продажба, подписана транспортна декларация, поръчана и платена от ГГМ Балкан ООД, разписка за доставка. Липсата на мотиви и установявания по фактите, съдържащи се в посочените доказателства, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 235, ал. 2 и чл.236, ал. 2 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, което предвид забраната по чл. 220 АПК препятства преценката по приложението на материалния закон в касационното производство и по-конкретно приложим ли е специалният режим за облагане маржа на печалбата по отношение на процесните доставки на употребявани автомобили, който изключва приложението на общия режим на вътреобщностното придобиване. Допуснатото нарушение препятства произнасянето на касационната инстанция и по изложените от ревизираното дружество в отговора на касационната жалба твърдения за конкретни факти във връзка с доставките. Липсата на конкретни фактически установявания в обжалваното решение препятства и приложението на решението на Съда на ЕС по дело С-624/15 и извършването на преценка, с оглед на фактите в главното производство по това дело, дали и в процесния случай, органите по приходите вземат предвид единствено информацията, предоставена от данъчните администрации на съответната държава членка (Кралство Нидерландия и ФР Германия), съгласно която доставчиците не са декларирали и приложили режима за облагане на маржа на печалбата. С оглед на изложеното, решението следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да обсъди всички доказателства по делото, както и възраженията на ревизираното лице по конкретните факти и доказателства във връзка с осъществяването на доставките и да изложи мотиви налице ли са предвидените в закона условия за прилагане на специалния режим за облагане маржа на печалбата по процесните доставки на употребявани автомобили, осъществени от ГГМ-Балкан ООД, който дерогира приложението на общия режим за облагане на ВОП. Според установените по делото факти и тези в главното производство по дело С-624/15, съдът следва да съобрази и тълкуването на чл. 314 от Директивата за ДДС, дадено от Съда на ЕС в решението по това дело. При този изход на спора, следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски. По разноските, включително и тези за настоящото производство, следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК.