Определение № 3089 от 18.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4507/2022 г.

Производство по чл.248 ГПК. Образувано по молба вх.№ 8705/19.07.2023 г. и допълнителна молба с вх.№ 9219/28.07.2023 г. на „Дженерали Застраховане“ АД, чрез юрисконсулт В. Т. с искане да се допълни решение № 72/11.07.2023 г. по делото в частта за разноските на дружеството, тъй като липсва произнасяне по разноските на касатора за юрисконсултско възнаграждение и дължимата държавна такса. От С. И. Н., чрез адвокат М. Д. от САК, е подаден писмен отговор, в който оспорва молбата като недопустима, поради липсата на списък по чл.80 ГПК и неоснователна. Молбата за допълване на постановеното решение е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, поради което е редовна и допустима. Представянето на списък за разноските е процесуална предпоставка за допустимост на молбата за изменение на решението в частта за разноските, но не и за допълването му, поради което възражението в този смисъл е неоснователно. От данните по делото е видно, че предмет на касационно обжалване е въззивно решение, с което се потвърждава решение на първоинстанционния съд в частта, в която е уважен предявения иск от С. И. Н. чрез нейната майка и законен представител Ж. И. Г. против „Дженерали застраховане“ АД, за сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение на неимуществените вреди, причинени от пътнотранспортно произшествие на 31.12.2019 г. в [населено място], обл. Пловдив. С решение № 72 от 11.07.2023 г. по делото, касационната жалба на „Дженерали Застраховане“ АД е била уважена частично, а предявеният иск от С. И. Н. чрез нейната майка и законен представител Ж. И. Г. против „Дженерали застраховане“ АД, за обезщетение на неимуществените вреди над 20 000 лева /до присъдените 30 000 лева/ е отхвърлен като неоснователен. С постановеното решение по гр.д.№ 429/2021 г., Окръжен съд Пловдив е присъдил държавна такса в размер на общо 1920 лева върху уважената част на обективно и субективно съединените искове, тъй като ищците са били освободени от внасянето им. Апелативният съд е потвърдил решението на първата инстанция по отношение на С.И. Н. и само в тази част е обжалвано с касационна жалба, а по този иск се дължи държавна такса от 800 лева и в тази част молбата на застрахователя е основателна. По искането за разноските на касатора, настоящият състав констатира, че молителят е внесъл държавна такса от 600 лева и 630 лева, съответно във въззивното и касационното производство по иска на С. Н. и има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева пред настоящата инстанция. Ето защо молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде уважена, като въззивното решение бъде отменено в частта, в която е потвърдено задължение на застрахователя за дължимата държавна такса над 800 лева (до 1200 лева) по иска на С. И. Н. /задължението на „Дженерали Застраховане“АД към Пловдивския окръжен съд за държавни такси по двата иска е общо 1520 лева/, а ищецът дължи на ответника разноски по делото в размер на общо 576,61 лева, съразмерно с отхвърлената част на иска. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.