Определение № 282 от 04.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1245/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Ц. К. от [населено място], представлявана от законния си представител Л. И. К., чрез процесуален пълномощник, против решение № 311/06.02.2019 г. по в. гр. д. № 3343/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7 състав, с което, след частична отмяна на решение № 2208 от 05.04.2018 г., постановено по гр. д. № 3806/2016 г. по описа на Софийския градски съд, I-11 състав, е отхвърлен искът с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, предявен против ЗК УНИКА АД, за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 15 000 лв. за неимуществени вреди, причинени на 17.01.2015 г. В касационната жалба се излага, че решението страда от материално-правна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано, моли се за неговата отмяна като неправилно и за уважаване на предявения иск, чрез присъждане на исканото обезщетение в размер на 15 000 лв., ведно с лихви и разноски. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставя следният правен въпрос: Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен с чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и за критериите за определяне на социално-икономическите условия в страната към момента на конкретната злополука, относими към същото. Твърди се, че този въпрос включва и общественото разбиране на справедливост на даден етап на общественото развитие, съгласно решение № 104/25.07.2014 г. по т.д.№ 2998/2013 г. на I т.о., както и че съдът се е произнесъл по него в противоречие с практиката на ВКС – решение № 88/17.06.2014 г. по т.д.№ 2974/2013 г. на II т.о., решение № 101/03.07.2014 г. по т.д.№ 4391/2013 г. на II т.о., решение № 158/17.10.2014 г. по т.д.№ 3594/2013 г. на I т.о. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно разглеждане; претендира разноски – ю.к. възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид становищата на страните във връзка с приложението на чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок по чл.283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да отхвърли изцяло предявената искова претенция, съставът на въззивния съд, след преценка на доказателствата и доводите на страните и формиране на собствени фактически изводи относно претърпените от ищцата – настоящ касатор неимуществени вреди, е приел следното: На 17.01.2015 г. на площадка на Детски център “Капела плей”, при използване на съоръжение – пързалка, е настъпил инцидент, при който е пострадала Ц. Ц. К., род. 2006 г. Установено е, посредством представените писмени доказателства и заключение на СМЕ, че при инцидента детето е получило удар по 11 зъб и луксация на 21 зъб, както и рана на лигавицата на устата. Според вещото лице била направена сполучлива реинплантация на 11 зъб и шиниране на зъбите в областта на фронта, което било стандартно лечение при такива травми. Лечението е проведено правилно и с добър краен ефект - възстановени били дъвченето, храненето, говорът, естетиката, като общата му продължителност била около 4 месеца. Детето няма болки, липсват усложнения, а възстановените зъби могат да изпълняват функциите си около 20 - 30 години. За инцидента при ответното дружество е образувана щета, по която е било определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., като сумата е изплатена на ищцата на 20.05.2016 г. Относно определяне размера на обезщетението съдът е преценил от една страна осъвременяването на нивата на застрахователно покритие и съответните икономически условия и лимити към 17.01.2015 г., а от друга – конкретните увреждания, възрастта на пострадалата, възстановителния период, дали са налице остатъчни последици върху здравето и пр. В случая пострадалата ищца е била на 8 години, увредените зъби са били разклатени, а не избити, заради добре проведеното лечение те са напълно възстановени естетически и функционално, а общият период на лечение е приключил в рамките на 4 месеца, като не са ангажирани доказателства за възникнали особени трудности по време на възстановителния период. Затова съдът е приел, че обезщетение в размер на 10 000 лв. е справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД и тъй като това е и сумата, изплатена на ищцата по доброволен път, искът е счетен за неоснователен. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касация, по следните съображения: Поставеният материалноправен въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, е принципно значим за всяко дело, имащо за предмет обезщетение за неимуществени вреди от деликт. По делото липсват обаче данни за отклонение от общите критерии, указани в ППВС № 4/1968 г., които следва да се съблюдават при определяне на справедливо обезщетение за претърпени морални вреди. Задължителните постановки в цитираното ППВС са последователно следвани и доразвивани в задължителна практика на ВКС, създадена по реда на чл.290 ГПК, вкл. и в решенията, на които се позовава касаторът. Необходимо е обаче да се отрази, че прилагането на общите критерии е в зависимост от конкретните и специфични за всяко отделно дело обстоятелства. В случая липсват данни за неотчитане на релевантните обществено-икономическите и социални условия в страната, предвид съобразителната част на решението, както и за необсъждане на всички относими към размера на обезщетението обстоятелства. Поради това съдът намира, че не се доказва допълнителният селективен критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване. При този изход от спора в настоящата инстанция, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лв., на основание чл.78 ал.8 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение