Определение № 483 от 30.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 25/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Е” А., гр. С. ч. процесуалния му представител адв. В срещу определение № 833 от 06.08.2009г. по т. дело № 1004/2007г. на Апелативен съд Пловдив, Четвърти състав, с което е оставена без разглеждане като просрочена молба с вх. № 3428/03.06.2009г., депозирана от „Е” А., гр. С. по реда на чл. 248 ГПК за допълване на въззивно решение № 9999/25.11.2008г. по гр. д. № 1004/2007г. на Пловдивски апелативен съд в частта относно съдебните разноски. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на извода, че молбата за допълване на решението в частта му за разноските е подадена след преклузивния срок. Поддържа становище, че когато въззивното производство е проведено по реда на отменения ГПК, на основание § 2, ал. 2 ПЗР на ГПК акцесорното производство по изменение или допълване на постановеното решение също следва да се разглежда по досегашния ред. Релевира доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила – съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 248 ГПК вместо разпоредбата на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски за един адвокат. Ответникът „Е” Е., гр. С. не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да остави без разглеждане молбата на „Е” А., гр. С. за изменение на въззивното решение в частта относно съдебните разноски, Апелативен съд Пловдив е приел, че същата е просрочена, тъй като е подадена на 03.06.2009г., а въззивното решение е постановено на 04.09.2008г. и молителят, който не е обжалвал решението е имал възможност в срок до 04.10.2008г. да претендира по реда на чл. 248 ГПК да бъде допълнено решението в частта му за съдебните разноски. Изложил е съображения, че след като молбата за присъждане на разноски е депозирана на 03.06.2009г., то съгласно § 2, ал. 14 ПЗР на ГПК производството е по реда на новия ГПК и се прилагат сроковете, предвидени в чл. 248 от новия ГПК. Определението на Пловдивски апелативен съд е правилно. Въззивното производство е образувано преди влизане в сила на сега действащия ГПК по повод подадена на 02.08.2007г. от „Е” Е., гр. С. въззивна жалба, а решението на Пловдивски апелативен съд е постановено на 25.11.2008г. и е влязло в сила на 07.05.2009г. съгласно чл. 296, т. 3 ГПК, когато с определение № 291/07.05.2009г. по т. дело № 144/2009г. ВКС, ТК, състав на Първо отделение не е допуснал касационно обжалване на въззивния съдебен акт. На основание § 2, ал. 2 ПЗР на ГПК въззивното производство е подлежало на разглеждане по реда на отменения ГПК за разглеждане на делата от въззивната инстанция, тъй като въззивната жалба е подадена преди влизане в сила на ГПК, т. е. преди 01.03.2008г. След постановяване на въззивното решение обаче редът за неговото обжалване, включително и в частта за разноските, както и последващите подадени молби подлежат на разглеждане по реда, предвиден в ГПК от 2007г. по аргумент от § 2, ал. 3, 11 и 14 ПЗР на ГПК. Основание да се приеме, че допълването и изменението на решението в частта за разноските следва да се извърши по реда на ГПК от 2007г. е и невъзможността за самостоятелно обжалване на въззивното решение в частта за разноските – липсва аналогична норма на чл. 70 ГПК /отм./. Съгласно чл. 248 ГПК страната следва да подаде молба за допълване или изменение на решението в частта за разноските в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК до съда, постановил съдебния акт. Молбата е подадена след изтичане на срока за обжалване, поради което правилно Апелативен съд Пловдив е направил извод, че същата е просрочена. Въз основа на изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение