Определение № 125 от 07.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 404/2017 г.

Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 10965/08.11.2016 г., допълнена с частна жалба вх. № 11009/09.11.2016 г. от ищцата Р. Д. Д., чрез адв. Г. И. против определение № 472/19.10.2016 г. по ч.гр.дело № 2751/2016 г. на ВКС, IV г.о., с което е върната частна жалба вх. № 7961/09.08.2016 г. на Р. Д. Д. от [населено място] против определение № 376/22.06.2016 г. постановено по ч.гр.дело № 2751/2016 г. на ВКС, IV г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 47/28.01.2016 г.,постановено по ч.гр.дело № 51/2016 г. на Апелативен съд гр.Велико Търново. Жалбоподателката поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение - нарушение на материалния закон и процесуален закон. Иска отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени определението на състава на ВКС от 22.06.2016 г. по ч.гр.дело № 2751/2016 г. на ВКС, IV г.о. Ответникът по частната жалба УМБАЛ Д-р Г.С.” ЕАД [населено място] не е изразил становище по частната жалба. Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК срещу валидно определение на състав на ВКС, което подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови връщане на частна жалба вх. № 7961/09.08.2016 г. на Р. Д. Д. от [населено място], против определение № 376 от 22 юни 2016 г., постановено по ч.гр.дело № 2751/2016 г. на ВКС, ІV г.о. с обжалваното определение е прието, че според разпоредбите на ГПК в сила от 01.03.2008 г. частната касационна жалба подлежи на разглеждане в специално производство, уредено в чл. 274, ал. 3 ГПК. Прието е, че при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, каквото изискване е предвидено в чл. 274, ал. 3 ГПК, касационният съд се произнася с окончателно определение, което не може да бъде обжалвано. Изводът е обоснован с разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, според която частни жалби се разглеждат срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично посочени в закона. Съдът е приел, че определенията на Върховния касационен съд, с които не се допуска касационно обжалване, каквото е процесното, не попадат в нито едната от двете хипотези – тяхната обжалваемост не е предвидена в процесуалния закон, нито имат преграждащ характер по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Съдът споделя изцяло изводите в обжалваното определение. С определение № 376/22.07.2016 г. постановено по ч.гр.дело № 2751/2016 г. на ВКС, IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на определение № 47/28.01.2016 г. по ч.гр.дело № 51/2016 г. на Апелативен съд гр.Велико Търново. Постановеното определение № 376 по ч.гр.дело № 2751/2016 г. на ВКС IV г.о. по чл.274, ал.3 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба. В разпоредбите на посочения текст и следващите от ГПК не е предвиден ред за обжалване на тези определения. Последните не попадат в хипотезата на чл.274,ал.2 пр. 3-то ГПК – постановени определения от състав на ВКС по чл.274,ал.1 ГПК. Обжалваното определение не прегражда по-нататъшното развитие на делото – чл.274,ал.1,т.1 ГПК, нито представлява случай, изрично предвиден в закона – чл.274,ал.1,т.2 ГПК. С оглед на изложеното подадената частна жалба от Р. Д. против определение № 376/22.07.2016 г. по ч.гр.дело № 2751/2016 г. на ВКС, IV г.о. е процесуално недопустима и следва да се върне, какъвто е и извода на съдебния състав в обжалваното определение. Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди. Доводите в частните жалби – първоначална и допълнителна за неправилност на определението са неоснователни. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о