Решение № 134 от 21.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 549/2009 г.

Чепеларският районен съд е повдигнал пред ВКС спор за местната подсъдност на изпратеното му от Смолянския районен съд административно-наказателно дело. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че прав в спора за подсъдност е ЧРС. ВКС намери, че спорът за подсъдност трябва да бъде разрешен в полза на ЧРС. Спорът е възникнал от приложението на чл.235, ал.1 НК във връзка с довършването на престъплението „извозване от горския фонд” на дървета за огрев, когато извозът е започнал на територията на единия-ЧРС, а е разкрит-със спирането за проверка на товарния автомобил-на територията на СРС. Според СРС „извозването” е довършено, когато деецът е напуснал границата на конкретния обект от ГФ; според ЧРС ”извозването” е продължило до преустановяването му, а последното също е станало в ГФ, макар и в друг конкретен обект от него. Спорът е, с други думи, кои граници на ГФ има предвид НК: на конкретния обект от него или въобще на територията му. Според ВКС, нито НК, нито специалният закон – Закона за горите, имат предвид тясното понятие за ГФ. Чл.2, ал.2, по-конкретно, определя, че ГФ е всяка територия „предназначена основно за гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и непроизводителните земи, посочени в кадастъра”. Прав при това положение очевидно е ЧРС – „извозването” на дърветата от ГФ не може да се смята за довършено, след като те въобще не са напускали неговите граници. Ръководен от изложеното и съобразно чл.44, ал.1, във вр. с 36, ал.2 НПК, ВКС-І наказателно отделение