Определение № 6341 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8295/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК. Образувано е по жалба на адвокат Н. Драгнев от БАК, в качеството му на процесуален представител на М. Т. Д. и Р. К. Д., срещу Определение № 1257/18.05.2023 г. по адм. дело № 359/2023 г. на Административен съд – Бургас, с което в производството по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК е отхвърлено искането му за изменение в частта за разноските на Решение № 435/26.04.2023 г. по същото дело. Ответната страна – кметът на Община Приморско, не изразява становище по жалбата. Частната жалба е допустима, но неоснователна. Правилни са изложените от административния съд съображения за недължимост на възнаграждението за осъществена безплатна адвокатска помощ и съдействие при условието на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Драгнев по отношение на всеки един от жалбоподателите - М. Д. и Р. Д., по адм. дело № 359/2023 г. на Административен съд – Бургас. Всички процесуални действия по делото са извършени от адвоката едновременно от името на двамата оспорващи. Сезиращата съда жалба е подадена заедно от тях. Представеният по делото договор за правна защита и съдействие от 23.02.2023 г. е сключен между двамата жалбоподатели и общият им представител адвокат Драгнев, който е и упълномощен от тях на същата дата. Защитната позиция на Д. е идентична и производството се е развило при еднаква правна помощ спрямо двамата. Следователно, вярна е преценката на административния съд, че по протеклото производство се дължи само един хонорар на процесуалния представител. Неговият размер от 1250 лв. отговаря на нормативно определения по чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение