Решение № 13018 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3049/2014 г.
ВАСVII отделение03.11.2014reporting judge т Йовка Дражева
Ruling
ОТМЕНЯ решение № 1 от 02.01.2014 г. по адм. дело № 1488/2013 г. по описа на Административен съд- Бургас и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН отказът за извършване на административна услуга по приемане на декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 19.04.2013 г., обективиран в писмо изх. № 0470 от 16.05.2013 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" към община Приморско, и ИЗПРАЩА преписката на звеното за местни приходи в община Приморско за произнасяне от определените със заповед на кмета служители на общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите, при спазване на чл. 18 от ЗМДТ, съгласно дадените с решението указания. Решението е окончателно.
Grounds
Решение № 13018 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3049/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Людмил Станчев Тончев от гр. София чрез пълномощника му адв. Овагемова срещу решение № 1 от 02.01.2014 г. по адм. дело №1488/2013 г. по описа на Административен съд София- Бургас. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на чл. 99, ал. 5 от ДОПК, тъй като в случая отказът не е мотивиран с констатации за липса на подпис, липса на упълномощаване или липса на идентификация на имота, поради което не са налице материалноправните предпоставки за издаването му. Наред с това, съдът неправилно е ценил скица на поземлен имот № 12013 от 26.03.2013 г., в която като съсобственици на процесния ПИ са посочени касационният жалбоподател и Павел Велков. Решението на административния съд противоречи и на разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ДОПК, според която при установяване на несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от трети лица или администрации, подателят се поканва да отстрани недостатъците, а не се постановя отказ. Иска отмяна на решението, пререшаване на спора, отмяна на отказа или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при община Приморско, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII-мо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна, но по различни съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Людмил Тончев против отказ за извършване на административна услуга по приемане на декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 19.04.2013 г., обективиран в писмо изх. № 0470 от 16.05.2013 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" към община Приморско, с което декларирането е оставено без движение поради това, че заявителят не се легитимира като собственик. За да разгледа жалбата по същество съдът се е съобразил с отменително определение № 12441 от 27.09.2013 г. по адм. д. № 12856/2013 г. по описа на ВАС, VII отделение. Съдът по същество е приел, че поради липсата доказателства, че жалбоподателят и другите физически лица са единствени собственици на недвижим имот, представляващ УПИ IX, в кв. 42а по плана на гр. Приморско, отказът е законосъобразен и жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По делото е безспорно, че на 19.04.2013 г. в администрацията на община Приморско касационният жалбоподател е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък недвижим имот, представляващ УПИ- IX, в кв. 42а по плана на гр. Приморско, с приложени към нея НА № 170/1997 г., НА № 128/2000 г. на нотариус с рег. № 370 на НК и решение № IV-76/2010 г. по гр. дело № 1056/2010 на Окръжен съд -гр. Бургас. С писмо изх. № 0470 от 16.05.2013 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" към община Приморско заявителят е уведомен, че представените документи не го легитимират като собственик на декларирания имот, поради което административният орган оставя заявлението без движение. Първоинстанционният съд направил извод за законосъобразност на отказа директора на дирекция "Местни данъци и такси" към община Приморско да приеме декларацията по чл. 14 от ЗМДТ. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК при извършена служебна проверка на правилността на решението, настоящият съдебен състав приема, че отказът за извършване на административна услуга по приемане на декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 19.04.2013 г., обективирано в писмо изх. № 0470 от 16.05.2013 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" към община Приморско, е нищожен поради липса на материална компетентност. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси, вкл. и свързаните с тях актове (какъвто е и настоящият случай), се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред, а според ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения на публични изпълнители. В ал. 4 на същата разпоредба е посочено, че служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, ал. 5 посочва, че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на НАП. Съгласно разпоредбата на чл. 98 от ДОПК декларации, документи и данни се подават пред органите по приходите при прилагане разпоредбите на глава XIII на ДОПК, доколкото в закона не е предвидено друго. В конкретния случай, по делото не е приложена заповед на кмета на община Приморско за определяне на служителите, които имат правата и задълженията по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ. За издател на писмото, прието от касационната инстанция по адм. д. № 12856/2013 г. на ВАС, VII отд., за индивидуален административен акт, се е подписала Радка Георгиева като директор на дирекция "Местни данъци и такси", т. е. административният орган е ръководителят на звеното за местни приходи в общината по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, който обаче е по-горестоящ административен орган по отношение на лицата по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ. По делото няма данни за произнасяне от служител в дирекция "Местни данъци и такси" по повод на подадената от Тончев декларация по чл. 14 от ЗМДТ, а видно от съдържанието на писмото, същото не е издадено в производство по обжалване по административен ред. Следователно отказът в писмо № 0470/16.05.2013 г. е постановен от некомпетентен орган. Нарушена е забраната по чл. 10, ал. 1 от АПК вр. с § 2 от ДОПК по-горестоящ административен орган да изземва за решаване на въпрос от компетентността на подчинения му административен орган. Като е приел друго съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. По същество следва да бъде прогласена нищожността на отказа, а преписката да се изпрати на звеното за местни приходи в община Приморско за произнасяне от служител на общинската администрация, определен със заповед на кмета като органи по приходите. Наред с изложеното по-горе, оспореното писмо изх. № 0470 от 16.05.2013 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" към община Приморско е и незаконосъобразен административен акт, като постановен в нарушение на чл. 18 от ЗМДТ. В случая, след като административният орган е констатирал, че към подадената декларация не са представени документи, удостоверяващи по безспорен начин собствеността на заявителя върху недвижимия имот УПИ IX, в кв. 42а по плана на гр. Приморско, е следвало да се дадат конкретни указания и да се определи срок за представянето им. Постановяването на отказ, преди да бъде изпълнено задължението за изискване на допълнителни данни за облагаемия имот, включително и относно титулярите на собствеността е незаконосъобразно. Допуснато е същество нарушение на административно-производствените правила от административния орган, самостоятелно основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като изпълнението на законоустановената процедура би могла да доведе до постановяването на акт с противоположно или различно съдържание. Липсва изрично направено искане за разноски, поради което такива не се присъждат. Като взе предвид изложеното по-горе и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение