Определение № 118 от 04.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 52/2010 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Д., представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез О. управител на О. В. срещу определение от 05.11.2009 г. по гр. д. № 433/09 г. на Окръжен съд гр. В.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението Ответникът по жалбата „В” ЕООД гр. В. оспорва същата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че с решение № 49 от 01.06.2009 г. по гр. д. № 2033/07 г. Районен съд гр. В. е признал за установено по отношение на Д., представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че „В” ЕООД гр. В. е собственик на парова станция със застроена площ 368.50 кв. м., изградена в ПИ № 185 по плана на града. Отхвърлил е иска на Д., представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу „В” ЕООД гр. В. за собственост на обособено помещение от 84 кв. м. като част от процесната парова станция. Признал е за недоказано оспорването на АДС № 266/00 г. Оставил е без разглеждане оспорването на истинността на договор за замяна от 02.08.1990 г. Признал е, че удостоверение № 0* от 04.12.2007 г. на Община гр. В. е неистинско в частта, касаеща идентичност на имоти. На 25.08.2009 г. срещу решението е постъпила въззивна жалба от Д., представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез О. управител на О. В. С обжалваното определение въззивният съд е приел че жалбата е просрочена, а освен това е била подадена от лице което към този момент не е имало представителна власт. Определението е законосъобразно. Въззивното решение, съгласно чл. 259 ал. 1 ГПК подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страната. Като страна по делото, на Д., представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, е било връчено съобщение на 03.08.2009 г. на адреса в гр. С.. В последствие, на 11.08.2009 г. съобщение за решението е връчено и на О. управител като упълномощен представител на министъра, но видно от представените доказателства, О. управител на О. В. К. С. е бил освободен от работа с РМС № 683 от 19.08.2009 г. Настоящият състав приема, че срокът за обжалване обаче тече от момента когато Министърът на регионалното развитие и благоустройството като представител на Д. е бил уведомен за постановеното решение. Областният управител на О. В., въпреки че е бил уведомен, не е страна по делото, затова срокът за обжалване на решението тече от 03.08.2009 г. и подадената на 25.08.2009 г. жалба е просрочена. Ирелевантен за спора е факта, че към момента на подаването на жалбата новият О. управител на О. В. П. С. не е имал пълномощия да представлява министър П. пред съдилищата по отношение на дела за недвижими имоти. Такива правомощия са му били възложени на 26.08.2009 г., с което действието на О. управител е потвърдено, но упълномощаването не отстранява порока за просрочие на жалбата. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, съдът