Определение № 776 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 58/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Й. Н. К. от гр. С., С. Н. З., Г. Г. З. и П. Г. З., всички от гр. Д., против решение № 503/07.10.2009 год. по гр.дело № 491/2009 год. на Д. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 08.05.2009 год. по гр.дело № 998/2007 год. на Д. районен съд и искът по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е отхвърлен, като недоказан. Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за доказване на правото на собственост в противоречие с трайната съдебна практика, изключвайки доказателственото значение на протокола на ТКЗС за приемане на член-кооператор – тяхната наследодателка Г. О. по касационната жалба ОСЗГ, гр. Д. и О. Д. не изразяват становище по заявеното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касационният съд обсъди доводите за наличие на основание, по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и констатира следното: за да отрече доказателствената стойност на протокол № 10/19.11.1957 год. на ОС на ТКЗС”Д”, гр. Т., в който е отразено обстоятелството, че Г. Н. З. е била приета за член-кооператор, с 6.5 дка земеделска земя, въззивният съд е приел, че той има доказателствена стойност само в производството пред поземлените комисии. Правният извод е в противоречие, както с материалноправната разпоредба на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, която примерно изброява писмените доказателства, установяващи правото на собственост, между които изрично са описани „протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства”, какъвто е и протоколът, представен от касаторите № 10/19.11.1957 год. на ОС на ТКЗС”Д”, гр. Т., така и с трайната съдебна практика. Друг е въпроса, че в него фигурира името на Г. Н. З., която е била приета за член-кооператор със земеделска земя от 6.5 дка, а касаторите твърдят и представят доказателства, че тяхната наследодателка е Г. С. З., която е наследник на своя баща С, починал през 1938 год. Отсъствието на доказателства за идентичност на имената не е обсъдено от въззивния съд и не е било основание за отхвърляне на иска, поради което касационният съд счита, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото отричането на доказателствената стойност на протокола на ОС на ТКЗС е в противоречие с трайната съдебна практика. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.