Определение № 1607 от 03.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 719/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 вр. с ал. 1 ГПК. Образувано по частна жалба (неправилно наречена “частна касационна”), подадена от “ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ” ООД (н.), ЕИК[ЕИК], против определение № 318/18.11.2025 г. по в.ч.т.д. № 269/2025 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т., с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на дружеството срещу определение № 260011/28.07.2025 г. по т.д. № 68/2018 г. на Окръжен съд – Габрово. Със същото не е уважено искането за отвод на съдебния състав по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Частният жалбоподател оспорва определението на апелативния съд като неправилно. Излага доводи за необоснованост на изводите за липса на основания за отвод на съдебния състав по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, както и за нарушение на принципа за безпристрастност по смисъла на чл.6, §1 ЕКПЧ. В постъпил отговор насрещната страна “ВИА П. БГ” ЕООД възразява срещу основателността на подадената частна жалба. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор от НАП и от В. Г. – синдик на “ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ” ООД (н.). Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Разглежданата частна жалба е допустима – подадена е от страна в производството пред апелативния съд, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Предвид характера на настоящото производство не е приложимо изискването за изложение на основания за допускане до касационен контрол по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което не се обсъждат въпросите и аргументите в представеното такова от частния жалбоподател. В случая апелативният съд, за да остави без уважение искането на дружеството за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, е съобразил, че несъгласието на страната с поставени от различни състави съдебни актове (без конкретно да са посочени данни, дела, съдебни състави, съответни произнасяния, от които да са изводими съмнения в безпристрастността на съда) не обосновават основателност на направеното с частната жалба искане за отвод, нито е налице обстоятелство по смисъла на цитираната разпоредба, налагащо отстраняване на някой от членовете на състава от разглеждане на делото. Констатирал е, че във връзка с производството по несъстоятелност на длъжника “ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ” ООД, открито на основание чл. 630, ал. 2 ТЗ с решение № 105/30.05.2019 г. постановено по т.д. (нес.) № 68/2018 г. на Окръжен съд - Габрово, е обявен за недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността извършеният от дружеството апорт в капитала на “В. А. Мениджмънт” ЕООД на имоти, подробно описани в решение № 175/22.07.2020 г. по т.д. № 83/2019 г. на Окръжен съд - Габрово, потвърдено с решение № 211/11.08.2021 г. по в.т.д. № 352/2020 г. на Апелативен съд – Велико Т., недопуснато до касационно обжалване с определение № 50684/08.12.2022 г. по т.д. № 215/2022 г. на ВКС. Отбелязал е, че с влязло в сила определение № 260094/03.11.2022 г. по т.д. (нес.) № 68/2018 г. на Окръжен съд – Габрово са допуснати обезпечителни мерки за запазване имуществото на “ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ” ООД (н.) - спиране изпълнението по изпълнително дело № 172/2022 г. по описа на ЧСИ Р. К., с взискател “Б. Б.” ЕООД и длъжник “В. А. Мениджмънт” ЕООД, по отношение на имотите, предмет на обявения за недействителен апорт. С влязло в сила постановление № 260000/28.08.2024 г. тези имоти са възложени в собственост на “В. П. БГ” ЕООД. В полза на ипотекарния кредитор “Б. Б.” ЕООД е заделена сумата от 1 063 865,46 лева, на основание чл. 717н ТЗ – частична сметка № 3, одобрена с влязло в сила определение на съда по несъстоятелност. Посочил е, че от ипотекарния кредитор “Б. Б.” ЕООД е подадена молба за отмяна на гореописаните обезпечителни мерки по т.д. (нес.) № 68/2018 г. на Окръжен съд – Габрово, която е оставена без уважение с обжалваното пред апелативния съд определение. При тези данни Апелативен съд – Велико Т. е приел, че “ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ” ООД (н.) няма процесуалната легитимация да атакува определението на първата инстанция, постановено по молбата на третото лице - “Б. Б.” ЕООД, тъй като това процесуално действие представлява защита на чужди права в разрез със забраната по чл. 26, ал. 2 ГПК. Пояснил е, че в частната жалба се релевират съображения изцяло в полза на “Б. Б.” ЕООД и се обосновава неговият правен интерес да иска отмяна на обезпечителните мерки. Подчертал е, че липсва правен интерес у жалбоподателя “ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ” ООД (н.) да обжалва първоинстанционното определение и като цяло да иска отмяна на допуснатите обезпечителни мерки, тъй като това дружество не е страна по изпълнителното дело, изпълнението по което е насочено към имоти, част от масата на несъстоятелността. Добавил е, че несъстоятелният търговец има интерес от запазването на обезпечителните мерки, за да се гарантира удовлетворяване на неговите кредитори в производството по несъстоятелност, а не на взискателя “Б. Б.” ЕООД по изпълнителното дело с длъжник – третото лице “В. А. Мениджмънт” ЕООД. По тези мотиви апелативният съд е намерил, че частната жалба на длъжника като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Правилен е изводът на апелативния съд, че несъстоятелният длъжник “ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ” ООД (н.), чрез своите управители, не разполага с процесуална легитимация да обжалва определението на първата инстанция, с което е оставена без уважение молбата на взискателя “Б. Б.” ЕООД за отмяна на допусната обезпечителна мярка – спиране изпълнението по изпълнителното дело, водено срещу трето за настоящото производство лице - длъжника “В. А. Мениджмънт” ЕООД, по отношение на имотите, предмет на обявения за недействителен апорт. Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи, което изключение не се установява да е налице в случая. Няма данни “ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ” ООД (н.) да е страна по изпълнителното производство, поради което за същия липсва правен интерес от отмяна на обезпечителна мярка, наложена за запазване масата на несъстоятелността. Изложените в частната жалба доводи за наличието на основание за отвод на съдебния състав на апелативния съд по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК сами по себе си не могат да обосноват право на несъстоятелни длъжник да обжалва първоинстанционния съдебен акт, в разрез с процесуалния закон. Следва да се отбележи приетото в мотивите на Тълкувателно решение от 21.11.2023 г. по тълк. село № 1/2023 г. на ОСГТК на ВКС, с което е отклонено предложението за тълкуване прилагането на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, че това основание за отвод е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай, въз основа на данните по делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния състав. Твърденията на частния жалбоподател за наличие на основание по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК не се базират на конкретни факти, които да пораждат съмнение в безпристрастността на член на състава на Апелативен съд – Велико Т., постановил атакувания съдебен акт. Не се релевира конкретно произнасяне на съда по предходно искане за отмяна на обезпечителни мерки, наложени в производството по несъстоятелност за съхранение на масата по чл. 614 ТЗ, а общо се иска отвод на целия състав на Апелативен съд – Велико Т., който бил “източник на тази практика” (съдебна), която страната не споделя. При това положение правилно е преценено от апелативния съд, че частната жалба на несъстоятелния длъжник е недопустима и не подлежи на разглеждане, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,