Определение № 12753 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11933/2023 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Фондация „Институт за правна информация“ срещу определение от 24.04.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 5744/2022 г. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на фондацията за отмяна на глоба в размер от 150 лева, наложена с протоколно определение от 23.03.2023 г. на основание чл. 91, ал. 2 във връзка чл. 89, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Излага подробно фактите по делото, като твърди, че упражняването на предоставената от съда възможност за поставяне на въпроси за допускане на съдебно-техническа експертиза (СТЕ) не е било ограничено със срок, поради което глобата е наложена без основание. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество е основателна. С протоколно определение от 01.12.2022 г. по адм. дело № 5744/2022 г. Административен съд София-град дава възможност на Фондация „Институт за правна информация“ – жалбоподател в първоинстанционното производство, да се запознае с представените в откритото съдебно заседание допълнителни доказателства, съставляващи част от преписката и в 10-дневен срок от съобщението, ако прецени, че преписката отново не е в цялост, да посочи изрично кои доказателства следва да бъдат представени от ответника в 10-дневен срок; дава възможност на жалбоподателя след като се запознае с цялата административна преписка да формулира въпроси към исканата от него СТЕ, които да са свързани с предмета на правния спор. Жалбоподателят е уведомен за горното протоколно определение на 06.01.2023 г. Жалбоподателят е представил писмена молба с формулирани въпроси на 23.03.2023 г. – в следващото открито съдебно заседание. В същото съдебно заседание с протоколно определение му е наложена глоба от 150 лева на основание чл. 91, ал. 2 във връзка чл. 89, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). На 07.04.2023 г. жалбоподателят е подал молба за отмяна на глобата. С обжалваното в настоящото производство определение съдът е отхвърлил искането за отмяна на глобата с мотиви, че жалбоподателят не е спазил определения от съда 10-дневен срок за поставяне на въпроси за СТЕ, с което е причинил неоснователно отлагане на делото и затрудняване хода на делото. Определението е неправилно. Частният жалбоподател основателно твърди, че упражняването на предоставената от съда възможност за поставяне на въпроси за СТЕ не е било ограничено със срок. Видно от протоколното определение от 01.12.2022 г. съдът е определил срок на жалбоподателя само за запознаване с преписката и отправяне на нови искания за попълването й. Указанията относно поставянето на въпроси за СТЕ са дадени в нов абзац на протоколното определение и в този абзац липсва обективирана от съда воля за определяне на срок. Следователно предпоставките на чл. 89, т. 2 ГПК не са изпълнени и не е налице основание за санкциониране на частния жалбоподател. Обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени определението за налагане на глобата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение