Определение № 4935 от 18.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3836/2024 г.

Производството е образувано по жалба на Р. Дашева срещу решение по т.17.7 от Протокол №11 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /§23, ал.2 от ПЗР на ЗИДКРБ, ДВ.бр.106/22.12.2023 г./, проведено на 13.03.2024 г., с което, на основание Решение №936/26.01.2024 г. по адм.д.№15/2023 г. по описа на Върховния административен съд, е оставено без уважение заявлението на Р. Дашева- следовател в Следствения отдел в Софийска градска прокуратура, за назначаване, на основание чл.193, ал.6 от ЗСВ, на длъжност „следовател“ в Национална следствена служба. При извършена служебна проверка, настоящият съдебен състав констатира, въз основа на информацията в деловодната система на Върховния административен съд, че има подадени жалби и от други участници в конкурса за повишаване в длъжност „следовател“ в Национална следствена служба, обявен с решение по т.4.1 от Протокол №20 от заседание, проведено на 02.06.2021 г. на Прокурорска колегия на Висш съдебен съвет, по които са образувани административни дела по описа на ВАС. Такова е административно дело № 3569/2024 г. по описа на ВАС, образувано по жалба на Х. Колев. Съпоставката на спорния предмет по двете дела налага извод за тъждество на подлежащите на установяване факти и обстоятелства и на приложимите към тях правни норми. Предвид характера на производствата по ЗСВ и в частност на процедурата по чл.193, ал.3 от ЗСВ, както и на Решение №936/26.01.2024 г. по адм.д.№15/2023 г. по описа на Върховния административен съд, решенията за участниците в конкурса, макар и обективирани в отделни волеизявления на кадровия орган, сочат на общ предмет на съдебните производства. В този контекст двете оспорени решения на ПК на ВСС са безспорно свързани, третират по същество един и същи въпрос, което предпоставя общото разглеждане на жалбите, включително и с оглед избягване постановяването на противоречив правен резултат по отделните дела. С оглед гореизложеното, изпълнена е хипотезата на чл.213 от ГПК, приложима субсидиарно на основание чл.144 от АПК, за служебно съединяване на делата и разглеждане на жалбите в едно съдебно производство. Според тази разпоредба, когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях. При общи релевантни факти и приложимо право за двата случая е налице връзка между делата, като ответник и по двата спора е ПК на ВСС. Тъждествеността на правния спор и на участниците в него налага съединяване на делата за съвместното им разглеждане в едно производство, като по- късно заведеното настоящо дело под №3836/2024 г. следва да се прекрати и присъедини към по- рано образуваното съдебно производство по адм.д.№3569/2024 г. по описа на ВАС. Поради това, че производството по жалбата продължава под номера на делото, към което се присъединява настоящото дело, то не е налице преграждане на по-нататъшното развитие на производството. Същевременно не е предвидена изрична възможност за обжалване на определението за присъединяване и по силата на обратния аргумент на чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 от АПК, поради което настоящото определение не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, т.е. като непреграждащо процесуалната защита на жалбоподателя и при липса на изрично предвидена в закона възможност за инстанционен контрол, то не подлежи на обжалване. Мотивиран така и на основание чл. 213 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,