Определение № 384 от 21.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 197/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.З, ГПК. Образувано е по касационна частна жалба от Е. А. Д., от [населено място], К. А. Х. от [населено място], Е. Д. П. от [населено място], К. Д. С. и Г. Д. С. и тримата от [населено място] чрез процесуалния им представител адв. Д. Зарева срешу определение от 19.07.2010 год. по ч.гр.д. № 1744/2010 год., с което е потвърдено разпореждане от 31.03.2010 год., постановено по гр.д. № 3983/2010 год. на Пловдивския районен съд, IV-ти граждански състав, с което е отхвърлено заявлението им за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу [фирма], [населено място] за парично вземане в размер на 10 000 евро, представляващо част от неустойка от общо 60 000 евро, уговорена в т. III от нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имот № 62, том VII, дело № 1262/2005 год. по описа на Нотариус с per. № 062 по Р.. В касационната частна жалба се правят оплаквания за процесуални нарушение при постановяване на определението. Застъпва се и становище, че въззивният съд неправилно е приел, че не са налице материалните предпоставки за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Иска се отмяна на въззивното определение като незаконосъобразно и за постановяване на ново определение, с което да се уважи заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ответникът по касационната частна жалба [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, доколкото въпреки че е представен документ - нотариален акт, който принципно е основание за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист, дължимостта на сумата която се претендира не е установена, доколкото е в зависимост от преценка на други обстоятелства, стоящи извън изпълнителното основание. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Въпреки нейната редовност, при въведеното с ГПК / обн. Д.в. №59/20.07.2007 год./ факултативно касационно обжалване на определенията по чл.274,ал.З ГПК, при обжалването е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подбора на частните жалби, обуславящи допустимостта на касационното производство и разглеждането на частните касационни жалби по същество. На първо място страната следва да е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въвзивното определение и неговото разрешаване да е обусловило обжалвания съдебен акт. На следващо място жалбоподателят следва да е обосновал наличието на поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване, визирани в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1,2иЗГПК. В случая тези изисквани на закона не са изпълнени, въпреки, че с въззивното определение съдът е посочил, че касационното обжалване следва да се извърши при условията на чл. 280,ал. 1 ГПК. С оглед на това, касационно обжалване на определението не следва да се допуска. Независимо от казаното следва да се посочи, че обжалваното определение е в съответствие с трайната съдебна практика. Съобразно с изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,