Определение № 476 от 06.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1948/2017 г.

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение №492 от 20.04.2017г. по т.д. 253/2017г. на Плевенски окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението си на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, частният касатор е възпроизвел общо текста на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, след което е поставил следните въпроси: ” 1/Прекратява ли се по силата на закона действието на сключен договор за наем на недвижим имот, който недвижим имот е обект на надлежно прекратен договор за лизинг и е върнат във владение на лизингодателя, 2/ Може ли лизингодателят да иска от съответната служба по вписвания и следва ли да извърши вписване в Имотния регистър на прекратяване на договора за наем на недвижим имот и 3 / Какъв е реда за извършване на вписването за прекратяване на договорното правоотношение и за оповестяването на това обстоятелство на третите добросъвестни лица.” Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставените от него въпроси са общи, хипотетични, свързани с оплакването на страната, а не с решаващите изводи на въззивния съд или с неговото процедиране. Но дори и от тях да бъде изведен релевантен въпрос то налице би било единствено общото основание. Касаторът не е поддържал, нито обосновал допълнителен селективен критерий, а само е посочил и възпроизвел текстово разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, предполага развити от касатора доводи във връзка с наличие на решения на съдилищата, които при фактически идентитет на разглежданите случаи са обосновали противоречиви правни изводи. Или установяване на основанието изисква приложени от касатора други влезли в сила съдебни решения, по които поставените въпроси при идентична фактическа обстановка са разрешени противоречиво- арг. т.1 и 3 ТР ОСГТК №1 /09г. По това основание, възпроизведено като законов текст, страната не е развила каквито и да било доводи, нито е посочила, респективно приложила съдебна практика. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква касаторът да установи, че конкретно формулиран правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване текста на нормата. С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Плевенски окръжен съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение