Определение № 546 от 16.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 522/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр. чл. 288 от ГПК Образувано е по частна жалба на К. К. К. чрез адв. С, срещу определение №731 от 30.05.2009г по ч. гр.дело № 191/2009г на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено определение от 18.11.2008г по гр.д. 631/2003г на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение е отказано допускане от главно встъпване по чл. 181 ал.1 от ГПК (отм),по иск на частния жалбоподател срещу двете страни в исков процес за обезщетение, заведен по реда на ЗОДОВ Довод за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1,респ. т.2 от ГПК, се поддържа предвид на това ,че като е оставил без уважение поисканото главно встъпване ,въззивният съд е дал разрешение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В аргументация се изтъква постановяването на вече отмененото по реда на инстанционния контрол определение №119 от 04.02.2009г на Софийски апелативен съд за оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима. Приложено е определение №168 от 2000г на 5 чл. състав на ВКС в смисъл, че определенията за отказ да бъде допуснато главно встъпване са преграждащи, т.е подлежат на инстанционен контрол. Частната жалба е депозирана в срок от легитимирано лице ,но не следва да се допуска до касационно разглеждане по същество. В изложението за допускане до касационно обжалване на определение №731 от 30.05.2009г на САС, с което частната жалба на К. К. К. е разгледана по същество и отхвърлена, се поддържа въззивният съд да е приел същата за недопустима, т.е да е отказал нейното разглеждане и на тази основа се твърди противоречие с практиката на ВКС, подкрепена от приложеното определение №168 от 2000г на 5 чл. състав на ВКС. Подобна аргументация на основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не обективира критерия за обосновка на въпрос, по която да е налице противоречие на възприетото от съда разрешение с постоянната практика, а по същество подменя тезата, нуждаеща се от обосновка (допустимо ли е в случая главно встъпване), с друг, неотносим в това производството и вече разрешен по делото предварителен процесуален въпрос – за допустимостта от обжалване. В случая Софийски апелативен съд е разгледал частната жалба, като е приел същата за неосновтелна, след като Върховен касационен съд е отменил предходното определение, произнесено по нейната допустимост и е върнал жалбата, за да бъде разгледана по същество. По правния въпрос ,разрешен с обжалваното определение - допустимо ли е главно встъпване на трето лице, претендиращо свое самостоятелно право върху спорния предмет на иска, срещу двете страни в процес, воден по специалния ред на ЗОДОВ, отговорът е отрицателен и практика на Върховния касационен съд в обратния смисъл няма постановена. Това не се и твърди. Разрешението по случая и прилагането на процесуалния закон от съда не обосновават допускане до касационно обжалване по критериите на чл. 280 ал.1 от ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.