Определение № 3981 от 14.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3277/2025 г.

Производството e по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Г. Т. Г., срещу определение № 146/15.01.2025г., постановено по адм. дело № 11/2025г. на Административния съд – Русе, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на орган по приходите при ТД на НАП Варна за спиране на водена срещу него проверка № 030018240841166-0РП-001/10.05.2024г., по молба вх. № К-9301#3/19.11.2024г. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и делото неправилно е прекратено на основание чл. 159, т. 7 АПК. Моли за отмяна на определението на първоинстанционния съд. Ответната страна не изразява становище. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид наведените в частната жалба доводи и доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 230 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АС - Русе е оставил без разглеждане жалбата на Г. Г. против мълчалив отказ на орган по приходите при ТД на НАП Варна за спиране на водена срещу него проверка № 030018240841166-0РП-001/10.05.2024г., по молба вх. № К-9301#3/19.11.2024г. За да постанови спорното определение, първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 7 АПК, тъй като от служебно извършена справка, е констатирано, че така оспорения мълчалив отказ е предмет на съдебно оспорване в рамките на друго по-рано образувано дело – адм. дело № 972/2024г. на АС – Русе, като жалбата по това дело е била подадена на 09.12.2024г. и е регистрирана под № 5565. Така постановеното определение е правилно. От данните по делото безспорно се установява, че производството по адм. дело № 11/2025 г. е с предмет мълчалив отказ на орган по приходите при ТД на НАП Варна за спиране на водена срещу него проверка № 030018240841166-0РП-001/10.05.2024г., по молба вх. № К-9301#3/19.11.2024г. Видно е, че производството пред АС – Русе е образувано по подадена жалба с вх. № 64/08.01.2025г., като в жалбата изрично е посочено, че жалбоподателя е депозирал искане до орган по приходите с № 9301-3/19.11.2024г., за спиране на основание чл. 34 и сл. от ДОПК на срока за представяне на обяснения и документи по искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-03001824084166-040-001/15.05.2024г. Установява се още, че с жалба с вх. № 5565/09.12.2024г., по която е образувано адм. дело № 972/2024г. на АС – Русе, жалбоподателят Г. е депозирал идентична жалба, като е посочил че на 19.11.2024г. е подал искане за спиране на основание чл. 34 и сл. от ДОПК с вх. № К-9301#3/19.11.2024г. При горните установявания правилен е изводът на първоинстанционния съд, че настоящото адм. дело № 11/2025г. и адм. дело № 972/2024г., и двете по описа на АС - Русе, имат идентичен предмет. От изложеното се налага извода, че към момента на постановяване на спорното определение е била налице хипотезата на чл. 159, т. 7 АПК, според която производството по делото се прекратява, когато има образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание. Наведените в жалбата доводи, че се касае за различни мълчаливи откази и различни подадени молби не се установява от приложените по делото доказателства, поради което съдът приема, че са недоказани и неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение