Определение № 280 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 249/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 във връзка с ал.1, т.1 ГПК. Постъпила е частна жалба от Т. Т. Ц. против разпореждане № 159 от 14.04.2010 г., постановено по гр.д. № 892/2009 г. на Софийски окръжен съд, с което е върната подадената от Т. Т. Ц. касационна жалба вх. № 526/4.03.2010 г. против решение от 21.11.2010 г. Становище по частната жалба е изразила само Областна дирекция”З”-Софийска област, която оспорва същата. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението от 21.11.2010 г. е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Т. Т. Ц. иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. В срока по чл.283 ГПК е постъпила касационна жалба от ищеца, в която е изложена хронологията на фактите довели до съдебния спор и развитието на последния. С разпореждане от 4.03.2010 г. съдът е дал указания за отстраняване нередовностите на касационната жалба – излагане точно и мотивирано на касационните основания /в какво се състоят пороците на обжалваното решение/; да изложи основанията за допускане на касационно обжалване, като формулира конкретния правен въпрос, решен от съда в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона; да внесе държавна такса за допускане на касационно обжалване в размер на 30 лв.; да осигури приподписване на жалбата от назначения му адвокат Д или от друг упълномощен адвокат и да представи пет преписа от жалбата. Съобщението с указанията е получено на домашния адрес от съпругата на касатора на 10.03.2010 г. В кориците на делото се намира и касационна жалба, приподписана от адвокат В, чиято представителна власт е удостоверена с пълномощно от 19.03.2010 г., носеща дата 19.05.2010 г., без удостоверена дата за постъпване в съда. В същата е направено изявление, че ищецът е инвалид и е освободен от внасяне на държавна такса, но ако е необходимо ще я внесе. С атакуваното разпореждане е прието, че указанията за отстраняване нередовностите на касационната жалба по чл.284, ал.2 и ал.3, т.1 ГПК не са изпълнени и същата е върната, на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Атакуваното разпореждане по същество е законосъобразно. Налице са констатираните от въззивния съд пороци на касационната жалба. В срока за отстраняването им е постъпила само касационна жалба, приподписана от адвокат /упълномощен единствено за изготвянето и приподписването й/ и са представени преписи съгласно чл.284, ал.3, т.2 ГПК. В касационната жалба, както и в представената и приподписана от адвокат такава, липсват твърдения, които биха могли да бъдат съотнесени към някое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, нито е представено отделно изложение на тези основания. Обосновката на правния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд съобразно хипотезите на т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, въз основа на която се преценява дали да се допусне касационно обжалване, е елемент от изискванията за редовност на касационната жалба съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК, липсата на който води до нейното връщане. Твърденията на касатора, включително и тези в частната жалба, са за необосновани изводи и нарушения при преценка показанията на единствения свидетел по делото, т.е. същите са свързани единствено с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и с основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Следователно въззивният съд правилно е преценил, че не са отстранени нередовностите на касационната жалба и законосъобразно е приложил последиците по чл.286, ал.1 ГПК от неизпълнение на указанията, поради което атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение