Определение № 291 от 04.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 1580/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. У. срещу Решение № 124/7 декември 2015 г. по в.т.д.№ 252/2015 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решението на Бургаския окръжен съд по т.д.№ 319/2013 г. от 23 юни 2015 г. по иск с правно основание чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, предявен от кредитора. С първоинстанционното решение е обявена за недействителна по отношение на [фирма] [населено място] при участието на синдика на [фирма], в несъстоятелност, като съищец сделката между [фирма] и С. Г. У. за прехвърляне на 120 дяла от капитала на [фирма], всеки с номинална стойност 1000 лв., на обща стойност 120 000 лв., извършено от ответното дружество чрез представляващия го Д. А. У. в полза на ответницата С. Г. У. чрез договор с нотариална заверка на подписите от 13 април 2010 Г. на Нотариус Г. Н. с рег. № 607 на Нотариална камара, вписан в търговския регистър, на основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД във вр.чл. 649 ТЗ. В жалбата са въведени оплаквания за недопустимост и евентуално неправилност на въззивното решение по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се обезсилването му и прекратяване на производството по делото, а при евентуална неоснователност на възраженията за недопустимост на иска – отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора процесуалноправни въпроси, свързани с допусктимостта на иска, с правомощията на въззивната инстанция и обосноваността на актовете й. Ответникът по касация [фирма] със седалище Н. изразява становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Синдикът на [фирма] не е взел становище по жалбата. Настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение на Върховният касационен съд, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение на Бургаския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е предявен отменителен иск по чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност на първия ответник, в преклузивния едногодишен срок по чл.649 ал.1 ТЗ от кредитора на несъстоятелността, чието вземане е прието по реда на чл. 693 ТЗ. Кредиторът е упражнил потестативното си право поради бездействие на синдика, конституиран като съищец, по отношение на договора за прехвърляне на дялове – 120 с номинал по 1000 лв., от капитала на [фирма], сключен в предвидената от закона форма между ответниците и вписан в Търговския регистър. Разпореждането е извършено на 13 април 2010 г. от ответното дружество, представлявано от законния му представител Д. У. в полза на ответницата С. У., притежаваща повече от 5% от акциите на [фирма] към датата на сключването на сделката. Поради обстоятелството, че страните са свързани лица по смисъла на пар.1, ал.1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ТЗ, съдът приема, че е налице знание за увреждане на ищеца-кредитор, чието вземане е възникнало преди прехвърлянето, както при длъжника, така и при приобретателя съгласно презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД, приложима за всички свързани лица в съответствие с разпоредбата на чл.649 ал.4 ТЗ в редакцията й от 28.02.2013 г. – бр. 20 на ДВ. Прието е, че атакуваната сделка води до намаляване на длъжниковото имущество, служещо за обезпечение на кредитора, поради което представлява увреждащ го акт. Изложени са съображения за допустимост на конститутивният иск и неоснователност на релевираното от ответницата възражение за липса на правен интерес от предявяването му поради прекратяване и заличаване на [фирма] от ТР. Изводите на съда се основават на действия по преобразуване на [фирма], предхождащи вписаното заличаване и преминаването на имущество към дружества-правоприемници – [фирма] и [фирма]. Формулираните от касатора въпроси по пункт 1,2 и 4 са свързани с допустимостта на предявения иск и съответно на постановените решения от първоинстанционния и от въззивния съд и приложното поле на касационното обжалване е обосновано със значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросите са: Налице ли е правен интерес от предявяване на иска по чл.135 ЗЗД, когато имуществото-обект на атакуваната прехвърлителна сделка не съществува към момента на предявяването му; Налице ли е правен интерес от предявяването на П. иск за обявяване за недействителна сделка по прехвърляне дружествени дялове от капитала на О., когато търговското дружество, чиито дялове са обект на прехвърляне, е било заличено и може ли в тази хипотеза правният интерес да се обоснове с разпоредбата на чл.261 г ТЗ при условие, че ищецът не е кредитор с обезпечени чрез запор върху дяловете в преобразуващите се дружества вземания и Възможно ли е да се уважи иск с правно основание чл.135 ЗЗД по отношение на сделка, чийто икономически резултат ползва кредитора и изрично е приет от него чрез осчетоводяване не резултата в счетоводството на ищеца. Последният въпрос е зададен в контекста на твърденията на касатора, че ответниците са проектирали и изпълнили процесната възмездна сделка, чието изпълнение води до частично удовлетворяване вземанията на кредитора-ищец и последният приема сделката, осчетоводявайки икономическия й резултат в своето счетоводство и делкарира в счетоводните си отчети, че е налице погасяване на претендираното от него вземане. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът развива съображения за липса на съдебна практика по зададените от него въпроси относно допустимостта на иска по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, както и практиката по прилагане разпоредбата на чл.261 г ТЗ. Третият въпрос на жалбоподателя относно задължението на съда да обсъди в мотивите си всички своевременно релевирани относими към спора доводи и възражения на страните, получил утвърдителен отговор в трайно установената съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, също е свързан с допустимостта на иска по чл.135 ЗЗД, чието предназначение е удовлетворяване на кредитора от имуществото-предмет на разпоредително действие. Поставен е в контекста на оплакването за необсъдени доводи и относно целта на прехвърлянето на дялове от капитала и резултата от него – частично погасяване вземанията на кредитора чрез прихващане, както и отпадане интереса на кредитора при евентуално погасяване на вземането му. В изпълнение на задължението си да следи служебно за допустимостта на обжалваните съдебни актове във всяко положение на делото и при изрично въведено от касатора оплакване за недопустимост на обжалваното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение на окръжния съд поради липса на правен интерес от предявяване на иска настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол в хипотезата на вероятна недопустимост, преценката за която ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.649 ал.6 ТЗ дължимата за касационната инстанция държавна такса не се внася предварително. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделени на основание чл.288 ГПК