Определение № 243 от 25.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 1110/2010 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК по повод постъпили касационни жалби от ответника по делото [фирма]/н/, чрез адвокат М. Ч., подадена с молба вх.№11530/23.12.2009 г. направо във ВКС и от третото лице помагач З.”Е.”, чрез адвокат Д. П., с вх.№2852/30.06.2010 г. на Варненския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 23.06.2010 г., срещу решение №159/27.11.2009 год. по гр.д.№293/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение №30 от 05.04.2006 г. по гр.д.№17/2006 год. на Разградския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу касатора [фирма]/н/ иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата над 690 024.05 лв. до пълния предявен размер от 3 466 878.22 лв.и по реда на чл.208, ал.1 ГПК/отм./ касаторът [фирма]/н/ е осъден да заплати на А.” Е. още сумата 2 776 854.17 лв., ведно със законната лихва от завеждането на иска. В останалата осъдителна част решението на Разградския окръжен съд е оставено в сила. С обжалваното решение Варненският апелативен съд е приел, че подлежат на обезщетение всичките вреди, причинени на З.”Е.”, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За такива е приел размера на задължението по изп.д.№1/2001 г. на СИС при РС Разград- продадено имущество на кооперацията по изпълнителното дело за сумата 690 034.17 лв. и останалата непогасена част от задължението в размер на 2 776 854.22 лв. І.По касационната жалба на [фирма]/н/. Касаторът [фирма]/н/ твърди,че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.188 ГПК,отм.- не са изследвани събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и че са обсъждани избирателно. Навежда и доводи за допуснати нарушения на материалния закон, както и че обжалваното решение е необосновано. Подържа всичките основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Формулира 13 правни въпроси, за които подържа че са от значение за точното прилагане на закона както и за развитие на правото. Ответниците З.”Е.” и [фирма] оспорват основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационен контрол само по първия поставен въпрос, а именно по въпроса: „ от кой момент започва да тече погасителната давност при твърдение за непозволено увреждане- от извършването на деянието или от момента, в който възникват вреди?. Той е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор, поради което представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. При определяне началния момент на изискуемостта на обезщетението по чл.45 ЗЗД, Варненският апелативен съд е разграничил датата на настъпване на твърдяното непозволено увреждане от датата на настъпване на вредите от него. Приел е, че претендираните вреди от джиросването от страна на касатора на 02.03.2000 г. на С. М. на издадения от З.”Е.” на 05.10.1999 г. запис на заповед, са се проявили с предприемането на изпълнителните действия срещу кооперацията по събиране на задължението-м.февруари 2001 г., произтичащо от същия запис на заповед. Налице е и подържаното допълнително основание за достъп до касация –чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С приложеното решение №167 от 13.03.2003 г. по гр.д.№709/2002 г. на ВКС, ІІ Г.О. е прието, че давностният срок по чл.114, ал.1 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а изискуемостта настъпва с осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане. По останалите правни въпроси касационната жалба на [фирма]/н/ не следва да се допуска до касационен контрол. В производството по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК ВКС се произнася само по основанията за касационно обжалване по отношение на обжалваното въззивно решение, а не и по законосъобразността на всички съдебни актове, макар и някои от тях да са постановени по преюдициални спорове. Останалите формулирани от касатора правни въпроси съдържат доводи за неправилност на решения, които са извън предмета на касационната проверка- като например решение №94 от 09.07.2009 г. по т.д.№806/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., постановено на основание чл.303, ал.1,т.1 и т.4 ГПК. Такъв е и въпрос №6 за възможната идентичност в производствата по чл.45 ЗЗД и чл.254 ГПК и в какво се състои тя. По този въпрос ВКС се е произнесъл с отменителното си решение, което е окончателно и не подлежи на контрол в настоящето касационно производство. Неотносим към предмета на спора е и въпрос №3 за валидността на уговорената в процесния запис на заповед лихва в размер на 1% на ден. По иска за обезщетение от подържаното от ищеца непозволено увреждане, съдът е длъжен да провери наличието на основание за възникване на деликтната отговорност на ответника, но не може да проверява законосъобразността на действията на съда по издаване на изпълнителния лист по чл.237, б.”е” ГПК, отм. Същото се отнася и до въпрос №4 за допустимостта на издаване на изпълнителен лист за лихвата върху записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист. В случая нито има предявен иск по чл.459, ал.1 ТЗ за обявяване нищожността на записа на заповед, нито е обжалвано разпореждането за издаване въз основа на него на изпълнителен лист. Въпросът за правилността на издадения изпълнителен лист на основание чл.242, ал.1 във вр. с чл.237 б.”Е” ГПК ,отм. е преклудиран с влизането в сила на разпореждането, с което съдът е уважил молбата за издаване на изп.лист на основание записа на заповед/арг. от чл.244, ал.1, ГПК/, отм. Същото се отнася и до въпрос №5 за допустимостта за издаване на изп.л. въз основа на запис на заповед, без да е предявен на падежа и без да е извършен протест. Формулираните от касатора правни въпроси № 7 и 8 за подлежащите на обезщетение вреди от непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, доколкото са пряка и непосредствена последица от увреждането, включително и за евентуалните вреди са фактологически обосновани. Евентуалните вреди са в причинно-следствена връзка с проявлението на първоначалното увреждане. Дали в случая е налице намаляване на имуществото на кооперацията, поради продължаващо развитие на твърдения увреждащ процес, е въпрос на конкретна преценка на конкретно установените по делото факти. По отношение на тези въпроси не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация-чл.280, ал.1,т.2 и .3 ГПК. Не е налице обективна идентичност между приложените съдебни актове и обжалваното въззивно решение. Твърденията за сложността на казуса с „преплетени редица материалноправни и процесуалноправни въпроси” не представлява мотивиране и на наличието на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Значимостта на това основание за касационното обжалване се определя не от социалното предназначение на правните институти, а от значимостта на всеки конкретен правен извод, направен във въззивното решение. Излаганите доводи за опасността от изкривяване на разбирането за неустойката като средство за неправомерно обогатяване и застрашаващо правната сигурност въобще не са свързани с предмета на спора. А и въпросът за нищожността на неустоечната клауза е разрешен с ТР 1-2010-ОСТК Постъпила е и жалба от [фирма], определена от жалбоподателя като касационна, с вх.№ 4963/19.11.2010 г. на Варненския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 18.11.2010 г., срещу допълнително решение №105 от 04.10.2010 г. по гр.д.№293/2009 г. на Варненския апелативен съд, в частта, с която на основание чл.192, ал.4 ГПК, отм. съдът е изменил решение №159 от 27.11.2009 г. по гр.д.№293/2009 г. на Варненския апелативен съд, ГО в частта за разноските, като осъжда [фирма] да заплати на [фирма] още сумата 44 234.65 лв. разноски по делото. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на решението в тази му част. Подадената жалба на [фирма] с вх.№ 4963/19.11.2010 г. на Варненския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 18.11.2010 г., е просрочена. Тя има характер на частна жалба с правно основание чл.192, ал.4 ГПК, отм. В обжалваното допълнително решение Варненският апелативен съд изрично е посочил, че в частта, с която се произнася по разноските, то има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението. Решението е получено от жалбоподателя на 21.10.2010 г., поради което срокът по чл.192, ал.4 ГПК, отм. е изтекъл на 28.10.2010 г., много преди подаването на жалбата на 18.11.2010 г. Но тъй като допълнително постановеният съдебен акт, с което е изменено решението в частта за разноските, представлява едно цяло с основното решение, допускането на последното до касационен контрол засяга и допълнително постановеното решение със статут на определение по чл.192, ал.4 ГПК, отм.. ІІ .По касационната жалба на З. „Е.” Касаторът З. „Е.” не е доволен от изложените съображения на съда за дължимостта на задължението. Моли в решението изрично да бъде записано, че вина за претърпените вреди от кооперацията има [фирма]. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Касационната жалба е процесуално недопустима като просрочена. Съобщението, че решението е изготвено е получено от кооперацията на 02.12.2009 г., а настоящата касационна жалба е подадена по пощата на 23.06.2010 г. след изтичане на срока по чл.283 ГПК. Той е преклузивен и за спазването му съдът е длъжен да следи служебно. С изтичането му се преклудира правото на жалбоподаетля да сезира ВКС. По тези съображения подадената касационна жалба от З.”Е.” ще следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд