Определение № 10741 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8824/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – София-град и Административен съд – Пазарджик, относно това кой е компетентен да разгледа жалбата на „Риал Стейтс“ ЕООД срещу заповед № 883 от 30.04.2024 г. на кмета на Община Пазарджик, с която е спряно административното производство по подадено от жалбоподателя искане с вх. № УТ-1161/18.03.2024 г. за разрешаване изработването на ПУП на основание чл. 124а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ за промяна предназначението на ПИ с идентификатори 00571.15.1 и 00571.15.3 по КК на [населено място], Община Пазарджик. С определение № 2357 от 14.06.2024 г. по адм. дело № 572/2024 г. Административен съд – Пазарджик е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд – София-град. За да приеме, че не е местно компетентен, Административен съд – Пазарджик се е позовал на чл. 133, ал. 1 от АПК, а такъв е административният съд по седалището на адресата на акта, който в случая е жалбоподателят. Съдът е приел, че не е приложима специалната местна подсъдност по местонахождение на недвижимия имот, предвидена в чл. 215, ал. 1, изр. първо от ЗУТ, тъй като оспореният акт не е издаден по реда на ЗУТ, а по реда на АПК (чл. 54 – акт за спиране на производството по издаване на административен акт) и съответно образуваното съдебно производство не е по ЗУТ, а е по АПК – Глава X, Раздел IV. Предвид изложеното и с оглед факта, че седалището на жалбоподателя е в гр. София, Административен съд – Пазарджик е приел, че местно компетентен е Административен съд – София-град, поради което му е изпратил делото по подсъдност. С определение № 13478 от 31.07.2024 г. по адм. дело № 6238/2024 г., Административен съд – София-град е повдигнал спор за местна подсъдност пред тричленен състав на Върховния административен съд между Административен съд – София-град и Административен съд – Пазарджик, изпратил е делото на тричленен състав на Върховния административен съд за произнасяне по спора за подсъдност и е прекратил делото. За да достигне до този извод, Административен съд – София-град е приел, че въпреки, че с обжалваната заповед е спряно административното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 4 от АПК, същата е издадена по подадено искане за осъществяване на процедура по реда на чл. 124а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ за промяна предназначението на ПИ, съответно същата представлява индивидуален административен акт, постановен в производство по ЗУТ, поради което за оспорването на този акт следва да се приложи правилото на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Посоченият текст се явява специален спрямо общата разпоредба на чл. 133 от АПК. Разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ дерогира прилагането на общия принцип за определяне на местно компетентния съд и определя същия в зависимост не от адреса на жалбоподателя, а от местонахождението на имота. Обратното би означавало разпокъсването на административното производство с осъществяване на контрол за законосъобразност на различните му етапи от различни съдилища в зависимост от правното основание на крайния акт. Предвид всичко изложено, Административен съд – София-град е повдигнал спор за подсъдност между Административен съд – София-град и Административен съд – Пазарджик пред Върховния административен съд, който да разреши като определи местно компетентния съд, който да разгледа правния спор. Върховният административен съд, второ отделение, приема следното: Разпоредбата на чл. 215, ал. 1, изр. първо от ЗУТ е специална и урежда изключение от общото правило за подсъдността по чл. 133, ал. 1, изр. първо от АПК. Местно компетентния да разглежда жалби против индивидуалните административни актове по ЗУТ и отказите за издаването им е съответният административен съд, определен според местонахождението на недвижимия имот, а не по постоянния адрес на жалбоподателя, респ. адресата на акта. Обектът, което е предмет на заявлението за промяна на предназначението и по което е спряно административното производство, се намира в [населено място], Община Пазарджик. Административната процедура се развива по реда на ЗУТ, който е специален по отношение на АПК, поради което обстоятелството, че актът е издаден на основание чл. 54 от АПК е ирелевантно за определяне на местната подсъдност. Следователно териториалната връзка на спора е със съдебния район на Административен съд – Пазарджик, на който, на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, трябва да бъде изпратено делото. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,