Определение № 279 от 07.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1135/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ТРУДОВО – ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „МИР“ срещу решение № 11/09.01.2020 г. по в. т. д. № 645/2019 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 38/29.05.2019 г. по т. д. № 10/2016 г. на Окръжен съд Разград в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „Микро 67“ АД сума в размер над 13 760 лв. до 27 950 лв. – цена по обявен за нищожен договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 143/03.04.2009 г. на нотариус рег. № 380 на НК. В подадената от „ТРУДОВО – ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „МИР“ жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно постановено. Навежда се довод, че касаторът не дължи сума над 13 760 лв. Отделно от това, се прави оплакване, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, поради което решението му е нищожно, недопустимо, очевидно неправилно. В изложението на основания за достъп до касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено в частта, с която предявеният от „Микро – 67“ АД иск е уважен за сума над 13 760 лв. Претендира се присъждане на разноски. От ответника по касация „Микро – 67“ АД е подаден отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна, тъй като въззивното решение не е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, осигуряващи постановяването на валиден и допустим акт. От касатора не е обоснован критерият за достъп по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. Доводите му касаят по – скоро необоснованост на съдебното решение, но по този въпрос съдът не може да се произнася с определението по чл. 288 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Исковото производство е образувано по предявен от „Микро – 67“ АД срещу „ТРУДОВО – ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „МИР“ иск с правно основание чл. 34 ЗЗД за сума в размер на 32 000 лв. – част от сумата 140 000 лв., представляваща цена по обявен за нищожен договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 143/03.04.2009 г. том I, рег. № 1289, дело № 101/2009 г. на нотариус рег. № 380 НК. С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявеният от „Микро – 67“ АД срещу „ТРУДОВО – ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „МИР“ иск с правно основание чл. 34 ЗЗД е основателен в размера, приет от Окръжен съд Разград – 27 950 лв. Възприел е очертаната от първоинстанционния съд фактическа обстановка като е преценил, че между страните е безспорно обстоятелството относно сключване на договор за покупко – продажба на имот, находящ се в [населено място], [улица], ведно с построената в него масивна производствена сграда с площ 1 013 кв. м. В нотариалния акт е посочена цена в размер на 140 000 лв. /80 000 лв. за сградата и 60 000 лв. за земята/. Продавач по сделката е „ТРУДОВО – ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „МИР“, а купувач - „Микро – 67“ АД. С две отделни решения, постановени по т. д. № 90/2013 г. и т. д. № 72/2016 г. по описа на Окръжен съд Разград, сочената сделка /в двете й части/ е прогласена за нищожна поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 2, предл. II ЗЗД. С решението по т. д. № 72/2016 г. е уважен и иск по чл. 34 ЗЗД, касаещ стойността на сградата, като след инстанционен контрол „ТРУДОВО – ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „МИР“ е осъдена да заплати сума в размер на 37 050 лв. – фактически получената цена за прехвърлената сграда. След анализ на приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза въззивният съд е приел, че реално заплатената безкасово цена по договора е в размер на 65 000 лв. Задължението за остатъка от продажната цена е погасено чрез прихващане. Извършените плащания и прихващане се отнасят общо за терена и сградата в съотношение 43 % за земята и 57 % за сградата. От това съотношение е изведена и дължимата по предявения иск стойност от 27 950 лв. Съдът е отчел, че страните са обвързани от сила на пресъдено нещо, формирана по т. д. № 72/2015 г. относно неоснователността на възражението за прихващане с извършени разходи по разпоредителната сделка, противопоставено от кооперацията. С решението по цитираното дело това възражение е прието за неоснователно. Не са налице твърдените от касатора основания за директен и факултативен достъп до касационен контрол на въззивното решение. И при служебно извършената от настоящата инстанция проверка досежно валидността и допустимостта на въззивното решение, съобразно постановките на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не се установява наличие на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 2, предл. I и II ГПК за достъп до касационен контрол. Съдебната практика приема, че решението е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, или излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, или същото не е изразено в писмена форма, или е неподписано, както и когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютната й неразбираемост. Никое от сочените основания за нищожност не е налице по отношение на въззивното решение, постановено от Апелативен съд София. Въззивната инстанция се е произнесла по заявените в исковата молба факти и в рамките на формирания петитум при надлежно конституирани страни и редовно подадена въззивна жалба, поради което решението й не е недопустимо, преценено и съобразно указанията, дадени с т. 5 и т. 6 на ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. От касатора не е мотивирано основанието по чл. 280, ал. 2, пр. III ГПК, което се характеризира със самостоятелен фактически състав. Порокът следва да е установим пряко и единствено от съдържанието на въззивния акт без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи за производството процесуални правила. Такива пороци на въззивния акт не са обосновани от касатора. Достъп до факултативен касационен контрол не е обоснован надлежно от касатора. Същият не е извел значим материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за изхода на спора и да е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителна или казуална практика на касационната инстанция. Настоящата инстанция няма задължението да извежда служебно такъв въпрос, поради което само на това основание достъп до касация следва да бъде отказан. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС