Определение № 731 от 17.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 197/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е на 18.12.2024г. молба от С. Д. П. чрез адв. С. Ц. за изменение на постановеното по делото определение № 5700 от 06.12.2024г. в частта му за разноските, с която молителката е осъдена да заплати на насрещните страни разноски в размер на 1800лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Молителката намира присъденото възнаграждение за прекомерно. Позовава се на Решения на СЕС по съединени дела С-427/16 и 428/16 / ECLI:EU:C:2017:890/, както и С-438/22 / ECLI:EU:C:2024:71/ и счита, че преценката за размера на подлежащите на възстановяване разноски, не е обвързана с минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004г. Изтъква, че фактическата и правна сложност на делото е в рамките на минималната до средната за този род дела. Производството е по ревандикационен иск за реална част от поземлен имот с площ от 800кв.м., представляващо част от имот пл. № *, кв. 33, по плана на [населено място], С. област, чиято данъчна оценка е 70.60лв. Поради това счита, че минималният пропорционален размер на адвокатското възнаграждение за процесуална защита, определен по правилата на чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредбата би бил 300лв. Уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1800лв., според молителката е 6 пъти по-голямо от този минимален размер, без същевременно да е налице съответстваща многократно завишена фактическа и правна сложност на делото. Твърди се, че видно от приложения към отговора на касационната жалба Договор за правна защита и съдействие от 11.12.2023г., същият има за предмет изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС, т.е. адвокатското възнаграждение е уговорено и заплатено и за двете фази на касационното производство - по допускане на касационното обжалване и евентуално за разглеждане на касационната жалба. Счита, че относителната самостоятелност на двете фази на касационното производство обуславя възможността за „делимост“ при уговарянето и заплащането на адвокатското възнаграждение, в зависимост от волята на страните. Ответниците по молбата Х. И. Л. и В. И. Л.- Д., чрез пълномощника им адв. Р. А., вземат становище за неоснователност на искането. Твърдят, че делото е със значителна правна и фактическа сложност. Подготовката за делото е включвала изследване на документи и отношения между страните и трети лица за голям времеви период; проверка на относимата нормативна база и съдебна практика за изследвания период, както и на правна литература. Извършени са и множество действия по събирането на доказателства. Изготвеният отговор на касационната жалба, който е около 11 страници, не е бланкетен, а задълбочен и подробен, като в него е даден отговор на всички наведени твърдения и са коментирани всички доказателства и обстоятелства по делото. Считат, че е допустимо и позволено, както и съобразено със свободата на договаряне, да бъде договорено адвокатско възнаграждение над минимума на Наредбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима. С постановеното по делото определение № 5700 от 06.12.2024г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 493 от 05.10.2023г. по гр.д. № 330/2023г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено Решение № 42 от 28.02.2023г. по гр.д.№ 475/2022г. на Районен съд-Ихтиман и вместо това е признато за установено по предявения от Х. И. Л. и В. И. Л.-Д. против С. Д. П. иск по чл. 108 ЗС, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство на поземлен имот с площ от 800 кв.м., находящ се в [населено място], общ. И., съставляващ реална част от поземлен имот с идентификатор ***, която част е изобразена графично като четириъгълник, защрихован на скицата към заключението на вещото лице П., приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението и е осъдена С. Д. П. да предаде на ищците владението на тази част. С определението в тежест на касаторката С. Д. П. са поставени направените от ответниците по жалбата Х. И. Л. и В. И. Л.-Д. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800лв. Молбата за изменение на решението в частта за разноските се основава на довод за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Възражението е допустимо да бъде направено с молбата по чл.248 ГПК, тъй като производството пред Върховния касационен съд е приключило с определение по чл.288 ГПК, а това производство се развива в закрито заседание и страните не могат да се запознаят с направените от насрещната страна разноски и да възразят по размера им. Съгласно на чл. 78, ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото. При съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/2022г. и създадената след приемането му практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 78, ал.5 ГПК, следва да се приеме, че преценката дали заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно се извършва от съда въз основа на фактическата и правна сложност на спора, определена от обема на подлежащите на доказване факти и събраните доказателства за тях, дължимото правно разрешение на релевантните правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След преценка на тези обстоятелства, ако се установи несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Така че, намаляването на разноските е резултат от преценка, че уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не съответства (и то съществено) на пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност, при което трудът на адвоката е бил надценен. В конкретния случай горната преценка не води до такъв резултат. Разглежданият спор е за собственост на недвижим имот, отличава се с фактическа и правна сложност, включително в производството по чл. 288 ГПК, предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване. За решаване на спора са обсъждани писмени доказателства за правото на собственост, датиращи от 1962г. до настоящия момент, гласни доказателства, експертиза; наведени са и са разрешени множество доводи и възражения на страните. Процесуалният представител на ответниците по касация е изготвил подробен отговор на касационната жалба и отговор на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, съдържащо анализ на посочената от касатора практика, а също и позоваване на друга практика на Върховния касационен съд, преценена от страната като релевантна. При тези обстоятелства е видно, че е положен адвокатски труд в обем, съответстващ на сложността на спора и заплащането му в размер на 1800лв. от двамата ответници не е прекомерно. Тук следва да се посочи, че площта на спорния имот, респ. неговата цена, не е критерий за обема на положения адвокатски труд и затова не е от значение при преценката за фактическата и правна сложност на делото. Предвид изложеното молбата за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските, не следва да бъде уважавана. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,