Определение № 4876 от 17.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6307/2023 г.

Производство по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Постъпила е молба от А. Карагьозов и Н. Карагьозов, действаща чрез законния си представител А. Карагьозов, чрез адв. П. Симеонова, за изменение на Решение № 1667 от 13.02.2024 г., постановено по адм. дело № 6307/2023 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. С описаното решение настоящият съдебен състав е оставил в сила Решение № 3251/17.05.2023 г., постановено по адм. дело № 10514/2022 г. по описа на Административен съд София- град /АССГ. С оглед изхода на спора в полза на ответната страна Детска градина „Радост“, гр. Драгоман, структурата, в която се намира органът, издал атакувания индивидуален административен акт, са присъдени разноски за касационната съдебна инстанции в размер на 600,00 лева. В молбата се поддържа, че не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като Детска градина „Радост“, гр. Драгоман, не е била страна по делото, както и няма доказателства насрещната страна да е заплатила възнаграждение за адвокатска защита в производството преда касационната инстанция. Моли касационния т съд да измени решението си, като отхвърли искането на административния орган за присъждане на разноски. Ответната страна – Директорът на Детска градина “Радост“, гр. Драгоман, чрез адв. Миланов, е депозирал писмен отговор с доводи за неоснователност на искането. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подписана с квалифициран електронен подпис и е подадена по електронен път на електронната поща на Върховния административен съд в 22.16 часа на 13.03.2024 г. Подписана с квалифициран електронен подпис, молбата има характер на подписан електронен документ, постъпил в съда, като по аргумент от чл. 25 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, е годна валидно да сезира съда. Молбата е постъпила в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2 – ро от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, считано от датата 13.02.2024 г., поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложима субсидиарно и в административния процес, предвижда възможност в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК отговорността за разноските по делото произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, която е загубила правния спор. Тя има санкционен характер срещу субекта, който е предизвикал спора и може да бъде осъществена само по висящия процес. За да бъде реализирана е необходимо своевременно да е отправено искане пред компетентната съдебна инстанция. Разноски се дължат, ако са претендирани своевременно, какъвто е настоящият случай. В проведеното на 24.01.2024 г. открито заседание по делото, процесуалният представител на административния орган-ответник в касационното производство е направил искане за присъждане на разноски, за които е представил списък по чл. 80 от ГПК. В конкретния казус искането е направено от надлежна страна, същото е своевременно, поради което е било уважено, като касаторите са осъдени да заплатят на Детска градина „Радост“, гр. Драгоман - структурата, в която се намира органът, издал атакувания индивидуален административен акт, разноски за касационната съдебна инстанции в размер на 600,00 лева адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. Доказателства за реализирането им се съдържат на лист 19 от настоящото дело- договор №914525 за правна защита и съдействие /№29 от 16.06.2023 г/. Възможността за присъждане на разноски е предвидена с разпоредбата на чл. 78 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК - при установено осъществяване на процесуално представителство от адвокат в допустимите хипотези. Отговорността за разноски при адвокатска защита се урежда съгласно заплатеното от страната възнаграждение по договор, по арг. от чл. 78, ал. 1 и ал. 5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. В конкретния случай в договора за правна защита и съдействие изрично е посочено, че сумата е платена в брой на датата на сключването му. Законът допуска органът, издател на акта да упълномощи адвокат или служител с юридическо образование за осъществяване на защитата по делото, поради което и представляваният правен субект има право на разноски, които изрично са предвидени в процесуалноправната норма. Съдът следва да приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК и да присъди адвокатско възнаграждение не в полза на административния орган, а в полза на юридическото лице, в чиято структура същият е ситуиран, респ. в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган. В обобщение настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение