Решение № 7320 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14724/2012 г.

Решение № 7320 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14724/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Пазарджик, срещу решение № 501 от 11.10.2012 г. по адм. д. № 276/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, 4 състав, в частта му, с която писмена покана изх. № 13/29-02-1128 от 2.11.2011 г. на директора на РЗОК, гр. Пазарджик, е отменена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - МБАЛ "Събо Николов" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Панагюрище, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна, макар и по съображения, различни от изложените в касационната жалба. С решение № 501 от 11.10.2012 г. по адм. д. № 276/2012 г., в обжалваната му част, Административен съд - гр. Пазарджик, 4 състав, е отменил писмена покана изх. № 13/29-02-1128 от 2.11.2011 г. на директора на РЗОК, гр. Пазарджик, в частта й, с която е наредено да бъдат възстановени неоснователно получени суми по КП № 1, ИЗ 2755 и ИЗ № 2469; по КП № 61, ИЗ № 1931 и ИЗ № 2465; по КП № 184, ИЗ № 2751. Съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По административната преписка, приета като доказателство по първоначалното дело, се съдържа покана от 30.09.2011 г., с която на основание чл. 40, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 72, ал. 2, чл. 74, ал. 3 и чл. 105з ЗЗО, заместващият управителя на МБАЛ "Събо Николов" ЕООД е призован да се яви на 3.10.2011 г. за съставяне на актове за установяване на административно нарушение. В писмената покана директорът на Районна здравноосигурителна каса, гр. Пазарджик, се позовава на констативен протокол от същата дата - 30.09.2011 г. Решаващият състав на първоинстанционния съд въобще не е изследвал въпросите съставен ли е акт за установяване на административно нарушение, връчен ли е на лечебното заведение, издадено ли е наказателно постановление, обжалвано ли е то, респ. влязло ли е в сила постановлението и към кой момент. А това е съществено с оглед изясняване на предпоставките, при които е издадена писмената покана - при условията на чл. 76а или тези на чл. 76б ЗЗО. В писмената покана са посочени нарушения на ЗЗО и на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българският лекарски съюз за 2011 г. В константната практика на ВАС е прието, че националните рамкови договори са нормативни административни актове по смисъла на чл. 75 АПК. Предпоставките за издаване на писмена покана по 76а и по чл. 76б ЗЗО са различни. Съгласно първата алинея на чл. 76б ЗЗО, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми и налага определените в този закон наказания. Според втората алинея на чл. 76б ЗЗО, в случаите по ал. 1, когато лицето - обект на проверката, направи възражение по реда на чл. 74, ал. 4 ЗЗО, директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление за извършеното нарушение. Чл. 76а ЗЗО урежда случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание и не е налице извършване на нарушение на този закон. Тогава се съставя протокол за неоснователно получени суми и след изтичане на срока за възражение, директорът на РЗОК издава писмена покана. От казаното се налага изводът, че съдът не би могъл да изследва въпроса дали при издаването на писмената покана са спазени административнопроизводствените правила без да се установи по кой ред (този на чл. 76а или на чл. 76б ЗЗО) е издадена процесната писмена покана и дали този ред е приложим с оглед характера на нарушенията. Наред с това следва да се има предвид, че наказателните постановления по ЗЗО се обжалват в производство по чл. 59 и сл. ЗАНН. Разпоредбата на чл. 84 ЗАНН препраща към разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Според чл. 413, ал. 2 НПК, влезлите в сила решения са задължителни за съдилищата по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. С оглед на изложеното и забраната за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, съдът е трябвало да установи безспорно издадено ли е било наказателно постановление за процесните нарушения, обжалвано ли е то, респ. влязло ли е в сила и към кой момент е станало това. Цитираните съществени процесуални нарушения препятстват касационната инстанция да провери съответствието на решението с материалния закон, за което тази инстанция следи и служебно. По тези съображения обжалваното решение се отменя, а делото се връща на същия съд за ново разглеждане от друг състав.