Определение № 516 от 22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 464/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 във вр. с ал.1 т.1 ГПК. А. И. С. с.Б., община Г. М. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 361 от 27.07.2010 година, постановено по ч. гр.д. Nо 665/2010 година на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 26.03. 2010 година, по гр.д. Nо 466/2009 година на РС Е. П. за прекратяване на производството на основание чл. 299 ГПК. Поддържа се, че обжалваните определения са неправилни, тъй като допустимостта на заявения положителен установителен иск следва да се преценява на общо основание, без значение е наличие на решение по допускане делба. С изложение, допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като с обжалваните определения съдът се е произнесъл по материално правен и процесуално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона ,както и за развитие на правото, подобно изложен в обстоятелствената част на жалбата. По делото е постъпило писмено възражения от ответниците С. и С. Х., с което се поддържат доводи за неоснователност на частната жалба. По подадената частна касационна жалба, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира: Частната касационна жалба е процесуално недопустима от гл.т. спазване изискването за обжалваем интерес над 1000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 273 ал.3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията, с който се оставя без уважение частна жалба срещу определения, преграждащи по- нататъшното развитие на делото, при условията на чл.280 ал.1 ГПК. С ал. 4 на цитираната парвна норма изрично се приема, че до касационно обжалване могат да бъдат допуснати само определения, постановени по дела с обжалваем интерес над 1000 лв. / хиляда лева/. Исковото производство е образувано по искова молба на А. И. С., с която е поискано на основание чл. 124 ал.1 ГПК да се приеме за установено по отношение на ответниците, че същият е изключителен собственик на основание давностно владение по см. на чл. 79 ал.1 ЗС на два поземлени имота- НИВА от по 2 дка в м.”С.” и НИВА от 2 дка в м.”Г.”, землището на Г. М.. Представените удостоверения за данъчната оценка на всеки един от имотите/ стр.8 и 9/ сочат, че цената на първият имот е 169.40 л., а на вторият - 209 лв. При това положение, настоящият състав на ВКС –второ отделение на гражданската колегия, намира, че посоченото определение на въззивния съд за прекратяване на делото по заявените установителни искове не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274 ал.4 във вр. с чл. 3 ГПК. По изложените съображения и на основание 274 ал.3 и 4 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия