Определение № 818 от 24.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11841/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК във връзка с чл. 407, ал. 1 от ГПК и чл. 144 от АПК. Образувано е по частна жалба на Н. Добрева от гр. София, против разпореждане от 18.10.2023 г., постановено по адм. д. № 146/2022 г. по описа на Административен съд София – град, с което е оставена без уважение молба на частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист срещу председател на КПКОНПИ за предаване на документи въз основа на решение № 9799 от 03.11.2022 г. постановено по адм. дело № 3896/2022 г. по описа на Върховен административен съд, VI отделение. Жалбоподателката твърди, че с това решение, по което са проведени и производства по отмяна на влязло в сила решение, ответникът по частната жалба, като длъжник по изпълнение на съдебното решение от 03.11.2022 г. е осъден да предаде вещи – документи по адм. преписка на КПКОНПИ. Искането е по реда на чл. 291, ал. 2 от АПК - За предаването на документ, издаден от задължения орган, се прилагат разпоредбите на чл. 290 от АПК. В срока за отговор по частната жалба от страна на председател на КПКОНПИ, чрез пълномощник е постъпило възражение за недопустимост на частната жалба, алтернативно за неоснователността й. Твърди, че решението на ВАС няма осъдителна част; това решение не е било предмет на изпълнение, а с решение ЦУ01-109/09.11.2023 г. по реда на ЗДОИ на адв. Добрева е предоставена исканата информация, за което е задължен административния орган по решението на ВАС. Към отговора не е приложено цитираното решение. Върховният административен съд, VI отделениe, тричленен състав намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок срещу подлежащо на обжалване разпореждане, с което е отказано издаване на изпълнителен лист по административно дело. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното разпореждане е постановено по молба на адв. Н. Добрева, като адвокат за издаване на изпълнителен лист за предаване на документи. Съдебният състав на АССГ е приел, съобразявайки основанието на искането, че няма осъдително решение за предаване на държан от ответника документ. Разпореждането на АССГ е правилно. Ответник по частната жалба не е задължен по силата на съдебно решение № 9799 от 03.11.2022 г., постановено по адм. дело № 3896/22 да предава вещ/документ. От това следва и правен извод, че решението на ВАС няма осъдителна част, по силата на която да се премине към принудително изпълнение на съдебно решение; решението на ВАС е с дадени указания по отношение на административния орган за основателност на искане за предоставяне на документи по адм. преписка при ТД на КПКОНПИ – Пловдив. Дадени са указания на административен орган в изпълнение на чл. 31 от ЗАдв да се съобрази с професионалното положение на заявителя. В настоящото съдебно производство тричленният състав на VІ отделение на ВАС приема, че решение № 9799 от 03.11.2022 г., постановено по адм. дело № 3896/2022 г. по описа на ВАС не съдържа осъдителен диспозитив в полза на адв. Н. Добрева, поради което не е налице годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 2 от АПК и чл. 404 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 268, т. 2 от АПК, изпълнителни основания по този кодекс са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение решения, определения и разпореждания на административните съдилища, а редът за започване на производството по изпълнение е подчинен на изричната норма на чл. 269, ал. 2 от АПК, препращащ към предвидения ред в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 404, т. 1 от ГПК, подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения и определения на съдилищата. За да издаде изпълнителен лист, съдът проверява дали съществува право на принудително изпълнение в полза на страната, която твърди, че е взискател спрямо противна страна посочена за длъжник по изпълняемото право. Проверката обхваща наличието на предвидено от закона и редовно от външна страна изпълнително основание, дали то удостоверява изпълняемото право, за което се иска изпълнителния лист - чл. 406, ал. 1 ГПК. В случая обосновано съдът приема, че не е налице годно изпълнително основание, защото с посоченото касационно решение не е присъдено/няма осъждане за предаване на документ от административна преписка. В това решение са дадени указания, към задължения субект за изпълнение по силата на правна норма – чл. 31 от ЗАдв и във връзка с мотивната част на решението от 03.11.2022 г. Некоректно в молбата от 17.10.2023 г. до АССГ се сочи, че председател на КПКОНПИ е осъден да предаде на адв. Добрева документи от административна преписка. Очевадно е, административният орган не е осъден, а са му дадени указания за изпълнение. При неизпълнение на указанията на съда, за молителя съществуват други способи за защита на правата и интересите му. Липсва подлежащо на изпълнение право на годно изпълнително основание, поради което частната жалба е неоснователна, а разпореждането, с което е отказано издаване на изпълнителен лист е законосъобразно. Липсата на осъдителен диспозитив или на отделен съдебен акт, постановен по чл. 176 АПК за осъждане на ответник за предаване на документи означава липса на изпълнително основание по смисъла на чл. 404 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за издаване на изпълнителен лист. Ето защо като е оставил без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист, съдебният състав на АССГ е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, тричленен състав на Шесто отделение Върховният административен съд,