Определение № 28 от 13.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 613/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и параграф 25 от ПЗР на ЗИДГПК с ДВ бр.100/2010г. и е образувано по частна касационна жалба на А. П. С. от гр.В., чрез адв. В. В. АК - В. срещу определение № 1336 от 20.04.2010 г. по в.гр.д. № 705/2010 г. на Варненския окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. С определението, предмет на обжалване, състав на Варненския окръжен съд е потвърдил определение № 16955 от 9.11.2009г. по гр.д.№8294/2009г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото по предявен от жалбоподателката частичен иск в размер на 625 лв., поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК образуваното частно касационно производство следва да бъде прекратено.Цитираната норма изрично изключва от касационен контрол определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. и тъй като обжалваното определение е постановено по претендирано вземане под тази сума, то подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Обжалваемият интерес по чл.274, ал.4 ГПК се определя от размера на претендираното материално право и когато е предявено като част от спорното право, тогава само тази част става предмет на делото, а не цялото материално право. След като законът изрично не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не го създава. Не се касае за неправилно определен срок, а за инстанционен контрол, който се урежда изрично от ГПК. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение