Определение № 110 от 17.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60019/2016 г.

Производството е по чл. 247 ГПК. Ответникът по касация „Г., П. и партньори“ О. иска да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 81/ 31.03.2017 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 248 ГПК. Твърди, че сумата от 8 780 лв. в осъдителния диспозитив не кореспондира с мотивите. От ответниците по молбата С. С. И. и М. А. И. не постъпва писмен отговор. С определението, в което се твърди да е допусната грешка, настоящият състав на Върховния касационен съд е изменил своето определение по чл. 288 ГПК в частта по разноските. Възприел е като основателно възражението в молбата по чл. 248 ГПК от С. И. и М. И. за прекомерност на адвокатското възнаграждение за сумата 19 500 лв., - това, което е заплатено от ответника по касация „Г., П. и партньори“ О. за представителството пред настоящата инстанция, а с определението по чл. 288 ГПК – възложено в тежест на двамата касатори. В определението по чл. 248 ГПК са развити мотиви, че платеното надхвърля еквивалента на дължимото, а възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно до сумата 8 780 лв. Посочено е, че това е размерът, до който С. И. и М. И. са заявили искането адвокатското възнаграждение да бъде намалено, а размерът е над предвиденото в чл. 9, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Добавено е, че минималният размер задава обжалваемият интерес, а не цената на исковете. Следователно молбата по чл. 247 ГПК е неоснователна. Мотивите съответстват на диспозива на определението по чл. 248 ГПК. При тези мотиви, съдът