Решение № 29 от 11.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 683/2009 г.

Решение № 29 от 11.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 683/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р, чрез неговия служебен защитник, срещу наказателната и гражданско-осъдителната части на нова присъда на Софийски апелативен съд № 62/30.10.2009 г. по в н о х д № 570/2009 г. В жалбата са въведени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. По първото основание, за допуснато нарушение на материалния закон, се оспорва съставомерността на деянието по което обвинение касаторът е признат за виновен от втората инстанция, като се твърди, че той не е причинил смъртта на пострадалата, а само е отнел част от вещите й. По второто основание се твърди, че обвинението е изградено само на косвени доказателства, които не доказват по несъмнен начин авторството на престъпното деяние. Защитата се позовава на неуваженото искане на прокурора пред първоинстанционния съд да измени обвинението от това за грабеж придружен с убийство в по-леко - по чл. 249, ал. 1 НК. Твърди се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение при изграждане на вътрешното си убеждение за виновност на подсъдимия, по обвинението в грабеж придружен с убийство, върху самопризнания направени от подсъдимия пред друг съдебен състав, при положение, че тези показания не са приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 279 НПК. По същото основание се твърди, че въззивният съд е обсъждал предимно обвинителни доказателства, с което е нарушил процесуалната разпоредба по чл. 107, ал. 3 НПК. По тези основания искането на жалбоподателя е да отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Без конкретни аргументи и искания се поддържа и третото касационно основание за явна несправедливост на наказанието. Пред касационната инстанция подсъдимият се явява лично и със служебния защитник от предходните инстанции - адвокат Р от САК, който поддържа жалбата по въведените основания и доводи. Алтернативно на искането за отмяна на новата присъда, прави такова за нейното изменение, чрез намаляване на наказанието, като явно несправедливо, както и за намаляване размера на присъденото обезщетение по уважения граждански иск. Гражданските ищци С. У. и В. Г., редовно призовани, не се явяват. Повереникът им - адвокат В, пледира за оставяне в сила на новата присъда. В последната си дума и в правото си на лична защита подсъдимият твърди, че не отрича присъствието си в дома на пострадалата, но отрича авторството по отношение причинената смърт на същата, както и това, че извършителят на убийството е Д. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. С цитираната присъда е отменена присъда № 207/26.05.2009 г. по н о х д № 1547/2008 г. по описа на СГС, НО, 16-ти състав и е постановена нова, с която подсъдимият Р е признат за виновен в това, че на 12.06.2004 г. в гр. С. е отнел чужди вещи на обща стойност 1933,28 лева от владението на Н. С. Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила, грабежът е придружен с убийство и в условията на опасен рецидив - прест. по чл. 199, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" НК. На основание чл. 54 НК му е наложено наказание 18 години лишаване от свобода при строг първоначален режим, в хипотезата на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, което да се изпълни в затвор. Зачетено е времето на предварително задържане. Подсъдимият е осъден да заплати на пострадалите по 50 000 лева обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди и 1933,28 лева за причинените имуществени вреди. Осъден е да заплати разноските по делото и съответната държавна такса, съобразно уважената част от исковете. При проверката по делото се установи, че възраженията в жалбата на подсъдимия и развитите доводи в съдебното заседание за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Установените от въззивния съд фактически положения са основани върху обективен, пълен и всестранен анализ на обстоятелствата по делото, така като изисква чл. 14, ал. 1 НПК. Даден е логичен и законосъобразен отговор на доводите на прокурора във въззивния протест. Освен това, по конкретния довод в жалбата, като аргумент за неправилно приложение на закона, поради искането на прокурора да измени обвинението в по-леко, при съществено изменение на фактическата обстановка, от това по обвинителния акт, в такова по чл. 249, ал. 1 НК, следва да се посочи, че съдът законосъобразно е отказал допускане на изменение на обвинението, поради това, че обстоятелствата на които прокурорът се е позовал - заключението на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, не са нововъзникнали обстоятелства станали известни на страните едва в съдебното заседание. Те са били налични и в досъдебното производство. Чл. 287, ал. 1 НПК допуска изменение на обвинението, когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които не са били известни на органите на досъдебното производство. Прокурорът повдига ново обвинение, ако тези обстоятелства са основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. По повод на възражението на защитата може само да се добави, че въпросната лицево - идентификационна експертиза е могла да послужи на прокурора за да повдигне на досъдебното производство, освен обвинението по чл. 199, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 4 НК и такова по чл. 249, ал. 1 НК. К. не го е сторил, той е очертал рамката на предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес само в тази на престъплението грабеж придружен с убийство. Основната функция на съда в състезателното наказателно производство е да реши спора между обвинението и защитата. Справедливият процес изисква страните да бъдат обезпечени с равни възможности за пълноценно упражняване на предоставените им от закона права. Посочените принципи не са били накърнени при разглеждане на делото в предишната инстанция. Не е основателно и другото възражение на защитата, относно същото касационното основание, за допуснато съществено процесуално нарушение, с твърдението, че въззивният съд е сложил в основата на осъдителната нова присъда доказателство, което не е събрано по реда на НПК и по - конкретно в нарушение на чл. 279, ал. 1 НПК. Видно от протокола от съдебното заседание проведено на 30.10.2009 г. пред въззивен състав на САС /л. 48/ става ясно, че всъщност защитата оспорва доказателствената годност на разпита пред съдия на св. Ю. На посочената дата, в съдебното следствие пред втората инстанция, в съответствие с правилата по чл. 281, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 317 НПК, съдът е прочел показанията на свидетеля Д, дадени пред съдия на досъдебното производство. Именно в тези показания, този свидетел не само отрича своето участие и дори присъствие в дома на пострадалата, но дава изобилни данни за поведението преди и след деянието на подсъдимия, които са в подкрепа на обвинителната теза, че той е автор на престъпното посегателство спрямо личността и имуществото на пострадалата Н. Г. Въззивният съд е подложил на внимателна оценка тези показания, като взел предвид, че този свидетел се намирал в приятелски отношения с подсъдимия и му е оказал реално съдействие и подслон в момента непосредствено след излизането му от затвора. Поради близостта между двамата в деня на престъплението, съдът правилно е преценил, че този свидетел е особено важен за разкриване на обективната истина, тъй като той в разпита си пред съдия е дал изобилни сведения за състоянието и поведението на подсъдимия преди и след престъплението, за парите и вещите, които същият е притежавал преди и след него, за действията които е извършил и посоката в която е отпътувал. Правилно и законосъобразно въззивният съд изцяло е кредитирал тези показания, тъй като те са в синхрон и с други доказателства по делото - показанията на св. Т, Г. Я. и А. И., както и със заключението на графическата експертиза, относно автентичността на подписа на подсъдимия върху договора сключен със служителя от заложната къща, в която той е заложил телефона на убитата Г. По принцип касационната инстанция може да проверява точното прилагане на материалния закон, само в рамките на установените от въззивния съд фактически положения. В тези предели правилно е прието, че с деянието си подсъдимият Х е осъществил всички субективни и обективни признаци на престъплението грабеж придружен с убийство, при условията на опасен рецидив, по чл. 199, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 4 и чл. 198, ал. 1 НК. По повод възражението на защитата за липса на преки доказателства за авторството на престъплението, настоящият състав намира, че постановяването на осъдителна присъда само въз основа на косвени доказателства не е процесуално недопустимо, ако съдът при анализа и оценката на доказателствата е изследвал цялата доказателствена съвкупност, не е игнорирал нито едно доказателства и едва след това е направил единствено възможния и безпротиворечив извод за авторството на престъплението в лицето на подсъдимия Х. Решението на предишната инстанция, с която е отхвърлена тезата на защитата за невиновност на подсъдимия Х, е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение. Затова няма правно основание за касационна отмяна на новата присъда, с която подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото от прокурора обвинение. По алтернативно направеното искане за намаляване на размера на наказанието: По принцип, за да възникне за касационната инстанция правомощието за изменение на въззивния съдебен акт, чрез намаляване на наказанието, е необходимо да е установено, че наложеното от проверявания съд наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл. 36 НК /арг. чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК/. В конкретния случай това условие не е налице. Размерът на наказанието е справедлив и съобразен с данните по делото и съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства Правилно са отчетени като негативни обстоятелства многобройните минали осъждания на подсъдимия, извън обсега на тези включени в квалифициращия елемент "опасен рецидив", все за престъпления насочени срещу собствеността на гражданите, както и проявената жестокост спрямо жертвата. При това положение, настоящият състав намира, че проявено снизхождение, чрез намаляване размера на наказанието лишаване от свобода, би било в противоречие с целите на наказателната санкция, както във връзка с личната превенция, така и с генералната. Поради изложеното се налага извода, че при проверката не се констатират основания за отмяна или изменение на новата присъда постановена от Софийския апелативен съд, тъй като не са налице въведените в жалбата касационни основания за това.