Определение № 5648 от 04.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4564/2025 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от М. Б. М., чрез адвокат Г. Н., и по частна жалба, подадена от Т. К. М., чрез същия адвокат, срещу въззивно определение № 1117 от 10.09.2025 г. на Софийски окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 136/2025 г. Жалбоподателите излагат съображения за неправилност. Насрещната страна “Т. София“ ЕАД, представлявана от изпълнителния директор П. П. и председателя на УС М. Ц., чрез юрисконсулт Е. Д., отговаря в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, че частните жалби са неоснователни. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частните жалби са подадени от легитимни страни, но против съдебен акт, изключен от касационен контрол. С него Софийски окръжен съд е отказал да измени свое решение № 360/04.07.2025 г., в частта за разноските, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Исковете, по които е образувано делото, са оценяеми, облигационни, като всеки от тях е в размер под 5000 лв. – за осъждане на М. Б. М. да заплати сума в размер на 4234,29 лв. – незаплатена топлинна енергия, и за осъждане на Търса К. М. да заплати сума в размер на 1/2 от обща сума в размер на 7962,60 лв. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – цената на всеки от исковете е под 5000 лв., а за да е допустимо касационното обжалване на въззивното решение цената на исковете трябва да е над 5000 лв. съгласно посочената по-горе разпоредба. Въззивното решение не е и сред изключенията, предвидени в чл. 280, ал. 3, т. 1 и сл. ГПК, за да подлежи на касационно обжалване. Това значи, че и съдебният акт относно съдебноделоводните разноски по чл. 248 ГПК подлежи само на въззивно обжалване и съдебният акт на въззивния съд е окончателен. Наред с това, М. Б. М. не е страна във въззивното производство. По отношение на него първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалваемо. Въззивният съд, не е следвало изобщо да се произнася по реда на чл. 248 ГПК по неговата молба, която е недопустима. В заключение, частните жалби следва да бъдат върнати, а образуваното по тях производство - прекратено. Погрешните указания във въззивното определение относно обжалваемостта му и последващото администриране на частните жалби не обвързват настоящия състав, който и сам служебно е длъжен да извърши проверка за допустимостта на образуваното пред него съдебно производство. Ответникът “Т. София“ ЕАД е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството, чийто размер сам си е определил на 400 лв. (по 200 лв. за всяка една от частните жалби). Молбата е неоснователна. Предмет на частните жалби е акт на въззивен съд във връзка със съдебните разноски, поради което за това производство не се присъждат такива, независимо от резултата. В допълнение, лисва и реална защита, осъществена в частното производство - търговското дружество е отговорило и по двете частни жалби, че са неоснователни, защото въззивният съд постановил мотивирано и обосновано определение и, то съответствало на „съдебната практика“, т.е. изразено е единствено бланкетно възражение; липсват изобщо съображения относно допустимостта на частните жалби. Мотивиран от горното, съдът