Определение № 3025 от 13.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2470/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Артюков, чрез адв. Манев, срещу определение № 10100 от 17.11.2023 година на Административен съд - София-град по адм.д. № 4477/2023 година, с което е отхвърлена молбата му за изменение на решение №5869/09.10.2023 година по номера на делото в частта за разноските. На АССГ било представено платежно нареждане с дата 06.11.2023 година, от което било видно, че жалбоподателят е заплатил разноските по делото, като е възстановил в полза на Евро ФФ заплатения адвокатски хонорар. Към датата на последното съдебно заседание, 13.09.2023 година, плащането все още не било направено, но от това не следвало недължимост на разноските. Липсвало законово ограничение платежното нареждане да се приеме като нововъзникнало доказателство. По изложени в частната жалба съображения, прави искане за отмяна на обжалваното съдебно определение и постановяване на друго, с което да се измени решение №5869/09.10.2023 година по адм.д. № 4477/2023 година по описа на АССГ в частта за разноските. Ответникът, Председателят на Комисията за защита на потребителите, прави възражение за неоснователност на частната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерен. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, при следните съображение от правна страна: Страните не спорят, че към 13.09.2023 година, датата на приключване на устните състезания по делото, не са представени доказателства за заплатени от страната, Е. Артюков, разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат. Съдебното решение по спора е с дата 09.10.2023 година, а доказателство за заплатени от Артюков разноски е представено към молбата от 08.11.2023 година за изменение на съдебното решение в частта за разноските - платежно нареждане с дата 06.11.2023 година. Предвид така представените доказателства, правилен е изводът на АССГ за неоснователност на искането с правно основание чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, при следните изводи от правна страна: Отговорността за разноските регламентирана в чл. 143, ал.1, предложение първо от АПК е предпоставена от отмяната на обжалвания административен акт. В конкретната хипотеза, с решение №5869/09.10.2023 година по адм.д. № 4477/2023 година по описа на АССГ, съдът е отменил заповед № 341/28.03.2023 година на председателя на Комисията за защита на потребителите. В този случай, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Възстановяването на възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, обаче, е предпоставено от следните нормативни изисквания, анализирани в ТР № 6/06.11.2013 година на ОСГТК на ВКС по ТД № 6/2012 година: - страната да е заплатила възнаграждението; - в договора да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка; - представянето на доказателства за заплатено от страната адвокатско възнаграждение да е най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Съгласно същото ТР, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В конкретната хипотеза, страната, Е. Артюков, не е представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция (АССГ). Дружеството "Евро-ФФ" ЕООД не е страна по делото, поради което представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от това дружество не се явяват такива за доказване на възнаграждение за адвокат от страната. Представеното платежно нареждане от Артюков с дата 06.11.2023 година е едва с искането за изменение на решението в частта за разноски, 08.11.2023 година, и правилно не е съобразено от съда като доказващо основателност на претенцията с оглед своевременното извършване на претендираните разноски. Воден от гореизложеното, съставът на Върховния административен съд