Определение № 554 от 01.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 510/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “С” О. - гр. С. и “Е” О. - гр. С. срещу Определение № 949 от 19. ХІ.2008 г. по гр.д. № 2429/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което са оставени без уважение частните жалби на “Е” О. - гр. С. и “С” О. - гр. С. против Определение от 27.VІІ.2007 г. по гр.д. № 1779/ 2006 г. на СГС, с което е допуснато обезпечение на предявените искове. По подробно изложените съображения жалбоподателите поддържат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, излагат и подробни съображения за незаконосъобразност на определението. Искат определението да се отмени и да се постанови друго, с което се остави без уважение искането за допускане на обезпечение, евентуално обезпечение да се допусне след внасяне на гаранция в определен от съда размер. Ответникът по частната жалба В. И. В. - синдик на “Ч” Е. - в несъстоятелност - гр. С. по съображения, изложени в писмено Възражение оспорва частната жалба, като недопустима, изразява и съображения за неоснователност на частната жалба по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на искове, намира, че частната жалба е недопустима по следните съображения: С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион - ното определение, с което е допуснато обезпечение на отменителните искове, респ. иск за прогласяване нищожност на сделка, предявени от синдика на “Ч” Е. - в несъстоятелност - гр. С. против “Е” О. - гр. С. и “С” О. - гр. С., чрез налагане възбрана върху недвижимия имот, предмет на атакуваната сделка. Определението на въззивния съд по обезпечение по чл. 389 и сл. ГПК, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК - не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер - има действие до приключване на исковото производство и при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо. В случая въззивният съд не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по жалба срещу допуснато обезпечение. Съгласно чл. 396 ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315 ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС - определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато обезпечението е постановено от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първоинстанционното определение за допуснатото обезпечение и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение на иска. По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на страните по искането за допускане на касационно обжалване и тези по съществото на частната жалба. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение