Определение № 50002 от 12.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 501/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. №36628/09.11.2021г. на И. Г. К. и Г. П. Г., подадена чрез адв.Волева, както и по частна жалба с вх.№ 36811/23.11.2021 г. от „Юробанк България“АД срещу определение №10270 от 22.10.2021г., постановено по в.гр.д.№3784/2019г. на САС, с което са оставени без уважение молбите, подадени както от жалбоподателите, ищци в първоинстанционното производство, така и от ответника на основание чл.248 ГПК за изменение на решение №10465/12.07.2021год., постановено по същото дело в частта за разноските. С частната жалба на И. Г. К. и Г. П. Г., подадена чрез адв.Волева се иска отмяна на определението като неправилно, след като смята, че липсват доказателства за направени разноски от 3000лв. от ответника за адвокатско възнаграждение и които са му присъдени. В случай, че следва да се присъдят разноски на ответника посочва, че следва да се има в предвид, че по делото има доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от 1 200лв., посочено и в списъка за разноските, но смята, че и то е във връзка с въззивната жалба на ответника, а не за защита по въззивната жалба на ищците. С частната жалба от „Юробанк България“АД, чрез адв. М. се иска отмяна на определението, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението на въззивния съд в частта на разноските и смята, че не е доказано, че са заплатени разноски за адвокатско възнаграждение както във връзка с въззивната жалба от ищците, така и по защитата по въззивната жалба на ответника. В отговорите по частните жалби страните са оспорили взаимно жалбите си. Частните жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба на И. Г. К. и Г. П. Г., подадена чрез адв.Волева, е частично неоснователна, а частната жалба на „Юробанк България“АД е неоснователна. Съображенията за това са следните: С въззивно решение № 10465/12.07.2021 г. по в. гр. д. № 3784/2019 г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение №10521/23.08.2021 г. е потвърдено решение №1953/18.03.2019 г. по гр.д. № 7538/2017 г. на СГС. С последното "Юробанк България" АД е осъдена да заплати на ищците И. Г. К. и Г. П. Г. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 32 933,57 евро - недължимо платена за периода от 15.10.2010 год. до 15.10.2015 год. по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 03.09.2007 год., вследствие на валутна разлика между щвейцарски франк и евро, ведно със законната лихва за забава от 15.10.2015 год. до окончателното плащане, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 8 726,82 евро - недължимо платена разлика между сбора на първоначално уговорения размер на месечните вноски и сбора на заплатените месечни вноски за периода 15.10.2010 год. до 15.10.2015 год., ведно със законната лихва за забава от 15.10.2015 год. до окончателното плакане, сумата от 491,41 евро - недължимо платена годишна такса за управление на кредита за периода 15.10.2010 год. до 31.12.2014 год., ведно със законната лихва за забава от 15.10.2015 год. до окончателното плащане. Отхвърлени са исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния претендиран размер, както и са отхвърлени исковете по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД. Във въззивното решение съдът като е взел в предвид, че не са уважени и двете въззивни жалби, подадени от всяка от страните е приел, че не се дължат разноски, направени от страните във връзка с подадените от тях жалби, но е приел, че следва да се присъдят разноски, направени от страните за защитата им във връзка с подадената жалба от насрещната страна. Взел е в предвид и е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение от 3 000лв. за ищците и 3 000лв. за ответника. След като са подадени касационни жалби и от двете страни по делото и е образувано гр.дело №502 /2022 г. пред ВКС с определение по чл.288 ГПК, което е окончателно, не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 10465/12.07.2021 г. по в. гр. д. № 3784/2019 г. на САС, поправено с решение №10521/23.08.2021 г., с което е потвърдено решение №1953/18.03.2019 г. по гр.д. № 7538/2017 г. на СГС. С обжалваното определение №10270 от 22.10.2021г., постановено по в.гр.д.№3784/2019г. на САС са оставени без уважение молбите на страните по делото по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските като неоснователни. Въпросите за отговорността за разноски по делото с оглед на разпоредбите на чл.78 ГПК са свързани с изхода на спора, който е отправен за разрешаване до съда. Отговорността за разноски по делото е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. В конкретния случай и при неоснователност и на двете въззивни жалби правилно въззивният съд е приел, че не се дължат разноски на страните, направени във връзка с подадените от тях жалби, но се дължат разноски на страните, направени във връзка със защитата им по жалбите на противната страна. Неоснователни са в тази връзка доводите, че на насрещната страна не следва да се присъждат разноски за защита по въззивната жалба на ищеците, доколкото от страна на ответника е депозиран отговор, съдържащ аргументирано становище за неоснователност на доводите в жалбата и е осъществено представителство в открито съдебно заседание. По отношение на размера, който следва да присъди неправилно въззивният съд не е съобразил, че по делото е представено доказателство за направени разноски за адвокатско възнаграждение от 1 200лв. в полза на пълномощника на „Юробанк България „АД общо за представителство по делото на въззивна инстанция и включва както за защита по подадена въззивна жалба от банката, така и за защита по подадената въззивна жалба от ищците. С оглед на което на ответната страна по въззивната жалба на ищците при този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски от 600лв., вместо присъдените 3 000лв. Изцяло неоснователни са доводите на ответната банка, че не следва да й се възложат в тежест разноските, които са направени от ищците и то във връзка със защитата по въззивната жалба на ответника. По делото освен, че е представен отговор на въззивната жалба, изготвен от адв.Волева, осъществено е и процесуално представителство в открито съдебно заседание, приложен е и договор за правна защита и съдействие с предмет именно изготвяне на отговор и за защита по въззивната жалба на ответника с удостоверено в него заплащане в брой на уговореното адвокатско възнаграждение от 3000лв. По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени частично по частната жалба на ищците и вместо него да се постанови определение, с което на основание чл.248 ГПК да се измени въззивното решение, в частта му на разноските в полза на банката на основание чл.78, ал.3 ГПК като се присъди сумата от 600лв. разноски за въззивното производство -за изготвяне на отговор по въззивната жалба на насрещната страна, вместо присъдените 3000лв., а в останалата част обжалваното определение следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,